Както се очакваше, Мария Габриел допусна грешка като се отказа от престижния си пост в Брюксел и заигра по свирката на своя лидер Бойко Борисов. Дали заради лоялност, или защото така си гарантира място в листите за европейските избори догодина, тя се съгласи да бъде номинирана за премиер и се зае с нелеката задача да преговоря с политическите сили в 49-ото Народно събрание.
Странно защо обаче – предвид солидния ѝ политически опит – Мария Габриел не поиска от Борисов да я „назначи“ за премиер при постигнати вече договорености между ГЕРБ и останалите. Вместо това, тя скочи с главата надолу в най-дълбокото и в най-мътното с такъв ентусиазъм, с какъвто не би скочило и дете, което току що се е научило да ходи.
Днес, две денонощия и половина след връчването на проучвателния мандат в понеделник (15 май), перспективата за
правителство с премиер Мария Габриел изглежда повече от мираж.
Още във вторник стана ясно, че коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ няма да подкрепи кабинет с мандата на ГЕРБ-СДС, което обрича плановете на Борисов на провал.
Целта на ПП-ДБ е да поведе преговори с останалите политически сили за подкрепа на кабинет с втория мандат, който държавния глава трябва да им връчи в началото на следващата седмица.
Според Кирил Петков ПП и ДБ категорично виждат техния мандат като единствената алтернатива на поредните предсрочни избори. А според коалиционния партньор Христо Иванов, намерението на дясното обединение е незабавен старт на консултациите с всички други парламентарни формации за основен ремонт на конституцията.
БСП също няма да подкрепи правителство на ГЕРБ, но заради куп „други неща“ – оръжието за Украйна, въпроса с бюджетния дефицит и Истанбулската конвенция.
Незнайно защо, Бойко Борисов и Мария Габриел
все още вярват, че нещата ще им се получат.
Бившият еврокомисар не само заяви, че ще изпълни мандата, но вече минава на следващото ниво където за членовете на правителството ѝ се говори с конкретни имена на експерти и още по-конкретен едногодишен хоризонт на съществуване.
Лидерът на ГЕРБ пък каза, че все още се надява здравият разум да надделее и политическите сили в парламента да излъчат правителство с първия мандат.
Борисов намекна, че очаква Коалицията на промяната да промени позицията си, защото днес по-рано парламентарната група на ГЕРБ-СДС спази „джентълменското споразумение“ и гласува депутатът от ПП-ДБ Стою Стоев да оглави Правната комисия. Освен това, Борисов размаха и друг аргумент в своя полза – партия ГЕРБ е готова на разговори за конституционна реформа.
Колкото и да се напъва обаче лидерът на ГЕРБ една ли ще спечели симпатиите на ПП-ДБ, защото те страхуват, че каквото и да захванат с него, ще ги споходи провал. Неговият авторитет е силно опетнен и ако иска да има някакво политическо развитие, той трябва да се изолира от преговорите, а най-добре – да се скрие м миша дупка.
Въпреки че срещу него няма
нито едно процесуално годно доказателство
за каквото и да е престъпление, той е в слаба позиция заради разкритията на Иван Гешев, който най-вероятно няма да спре дотук.
Ако трябва да бъдем по-крайни, длъжни сме да вземем предвид и коментара на бившия „син оракул“ – психиатъра Николай Михайлов, който пред БНР постави поредната си диагноза: Борисов е решил да се отърве от Гешев, за да се спаси от Глобалния закон „Магнитски“.
„Борисов, за да напредне в собствената си самозащита, доколкото е малко или повече заплашен от един вариант, условно казано – от „Магнитски“, реши да жертва главния прокурор – нещо, което скандализира самия главен прокурор“, посочи той.
Би било много наивно, ако Борисов си е помислил, че отново ще му се размине просто така – с едната медийна шумотевица. По ирония на съдбата, той внезапно се озова в една от най-често употребяваните народни мъдрости – „С моите камъни по моята глава!“ Въпреки че в случая по-актуална би била друга иносказателна пословица – „Хитрата сврака – с двата крака!“
Надеждите на Кирил Петков и Христо Иванов
за нормално редовно правителство с втория мандат
изглеждат не по-малко наивни.
Борисов се закани, че няма да ги подкрепи. Корнелия Нинова също отхвърли подобна възможност, най-вече заради позицията на ПП-ДБ за Украйна. На ИТН вече разбраха колко може да разчитат. „Възраждане“ и в този случай ще гласуват само за себе си, т.е. – „Против“, колкото до ДПС – депутатите от движението и с по две ръце да гласуват едновременно, пак нищо няма да стане.
Равносметка от текущите събития е трагична – заради неяснотите за редовно управление парламентът от месец не е свършил за пет пари работа, въпреки че има „такава“ поне за два пълни мандата.
Другата беля е, че Мария Габриел – дали от едната наивност, или заради някакви други сметки – обяви „уволняването“ на главния прокурор за Приоритет № 1 на бъдещото си правителство. Акт, с който си навлече…
„доброволното“ подаване на оставка като еврокомисар,
която върховната ѝ началничка Урсула фон дер Лайен прие и разписа на секундата.
Предвид случващото се, може би наистина трябва да чакаме чудо, което да прекрати целия този цирк и да отлети държавата ни от дъното. Констатация, която ни препраща към още една народна мъдрост, но от по-ново време – „Всеки силен шут отзад е мощен „стимул“ за скок напред!“
