Само директните плащания ни бяха останали, а сега и тях ни ги обвързват с консултантски услуги. Минават и за очертаване на декар взимат между 1 до 9 лева.
Това споделяли земеделски стопани пред депутата Ализан Яхова от ДПС, член на парламентарната комисия по земеделието. Тя постави проблема пред служебния министър на земеделието Явор Гечев по време на обсъждане на актуалната Кампания по прием през 2023 г. на заявления за подпомагане по интервенции под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 година.
Обсъждането на кампанията бе в дневния ред на провелото се днес, 17 май, заседание на земеделската комисия, на което бе изслушан министър Гечев. Във връзка с консултантските услуги Гечев бе категоричен, че Министерството на земеделието не съветва никой земеделски производител да плаща по 9 лева на декар за консултантски услуги и че подобни оферти не произтичат от неговата институция. До дни ще бъде изготвен наръчник, в който ясно е написано кое как да се попълва. Той се оправда с факта, че след като е бил приет Законът за подпомагане на земеделските производители много наредби трябва да се пренапишат. Но въпреки всичко настоя, че крайната дата, в която земеделските стопани трябва да са готови със заявленията си остава 30 юни.
Службите по земеделието работят на пълни обороти, направили сме необходимата организация, категоричен бе Явор Гечев. След като обаче и Ализан Яхова от ДПС, и Мария Белова от ГЕРБ-СДС му поясниха, че немалко земеделски стопани се оплакват, че не могат да изпълнят всички екологични изисквания и заради това се интересуват какви ще бъдат санкциите, пресмятащи риска от фалит, Гечев обясни, че двадесет пъти той и екипът му били питали Европейската комисия не може ли да се направят някакви изключения, но тя не искала да отстъпи.
Последва въпрос на Мария Белова дали и в други държави имат подобни проблеми, но той остана някак да виси във въздуха. Земеделският министър само отговори, че санкцията ще бъде до 3 процента от директното плащане.
На забележките, че системата СЕУ (Системата за електронни услуги на Държавен фонд „Земеделие“, в която земеделските стопани трябва да регистрират заявленията си – бел. ред.) не работи, представител от екипа на министър Гечев представи следната статистика, за да опровергае информацията на депутатите:
Общо до момента за Кампанията са отворени 26 480 заявления, с които се кандидатства за интервенциите на площ, като в тях са очертани 572 878 парцели с обща площ 2 230 839.73 хектара.
Към същия момент се заявяват и интервенции, които са на глава животно, като в 6383 заявления са декларирани 435 220 животни, от които 323 357 дребни преживни и 111 863 едри животни.
Друг наболял въпрос, който поставиха депутатите, бе свързан с визуализацията на наклоните по терените. Министър ги успокои, че те ще се виждат, след като заявлението се затвори. Той бе категоричен, бе системата сработва, но не може да отрече, че има и ще продължи да има проблеми. В същото време поясни, че земеделският стопанин може да си подаде заявлението и във всяка общинска служба, но че той и екипът му имали голямата амбиция да вкарат бенефициентите на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 година в електронна система.
На въпрос защо когато един земеделски стопанин очаква, че и в системата на БАБХ, и в ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол), подадените от него данни за 95 броя крави, например, ще са еднакви и на двете места, а се оказва, че има разминавания, министър Гечев отговори, че това е негова болна тема от години.
„Отделните системи не си говорят“ – призна Гечев, но даде уверение, че на проблема се търси решение.
