Поредният цирк на тема съдебна реформа е като предишните – искаме, но нямаме желание.
Че в прокуратурата удариха дъното, спор няма. Но не е само Господ над Главния, който се обяви за негов Инструмент. Помежду им е съдът, за чието реформиране никой не обелва дума в някакъв странен обществен заговор на мълчанието относно съдебната корупция. Който Украйна наруши по впечатляващ начин, защото прие че руското нашествие руши страната не по-малко от продажния слугинаж в съдилищата.
Дори в този зареждащ очакванията за реализиране на симулираната в продължение на десетилетия съдебна реформа момент никой не предлага такава. Всичките законопроекти по плана за възстановяване нямат нищо общо с нея, а са само за пари, което никой не крие. И цялата истерия около механизма за контрол на главния прокурор плюс дежурния съпровод за конституционни промени цели прикриване на политико-съдебната мафия, дирижирана от олигархичното задкулисие.
Каквото и да прави прокуратурата, престъпният резултат в съдебната сфера се подписва и подпечатва от съда. И понеже са в една лодка, всеки има интерес да не я клати. Но ако знаковите наказателни процеси биват проваляни в съучастие, скъпите граждански, търговски и административни дела биват уреждани в зловеща тишина, зад която стоят поръчки за милиони. Взета ли е такава, никакъв закон и съдебна практика не са в състояние да спрат изпълнението на поетия корупционен ангажимент.
А за тази публична тайна никой не говори. Най-кресливите критици на държавното обвинение спазват стриктно омертата за ролята на „вътрешното убеждение“ в съдебните актове. За разследване на главния прокурор ни писнаха ушите, но за разследване дори на най-ниския по степен съдия дебатът е изключен. Нищо, че още преди повече от десетилетие Съветът на Европа призова за повсеместно въвеждане на механизъм за разследване на явно корупционни съдебни решения. И че тъкмо това имат предвид чуждите партньори, посланици и смесени стопански камари, докато нашите селски хитреци пробутват публично само проблема с прокуратурата, която в съдебна зала е по-ниска от тревата и не смее да гъкне срещу съда.
Затова сега сме в аванс „за“ Гешев, ако спре да се прави на луд и тръгне към изкупление. Както срещу „политическия боклук“ от заменяеми партизани, така и срещу съдебния от несменяеми магистрати. Планини от папки и сигнали има за изваждане, море от корупция има за пресушаване, тонове „гнили ябълки“ има за изриване. Ако на човек му се работи, имунитетите не пречат.
