Русия и Западът се карат, Китай печели

На фона на дълбоката пропаст в отношенията между Русия и Запада, Китай умело плете геополитическата си кошница. Точно като в приказката на Братя Грим „Умната дъщеря на селянина“, която пристигнала в двореца „нито гола, нито облечена, нито в кола, нито без кола, нито по пътя, нито извън него“ и заради ума си се омъжила за царя. Китай се обявява за „безграничен съюзник и приятел“ и на Русия, и на държавите от Централна Азия, и на Европейския съюз. Засега Пекин не обещава вечната си дружба само на Вашингтон, но за такава крачка никога не е късно, тъкмо обратното.

Докато Кремъл е зает да преценява ходовете си преди очакваната голяма украинска контраофанзива, а лидерите от Г-7 се срещат в Хирошима с идеята да обсъдят мерките срещу все по-настъпателния Китай и непредсказуемата Русия, дипломацията на Пекин продължава да печели нови територии.

В петък (19 май) китайският президент Си Дзинпин обяви мащабен план за развитие на Централна Азия, който включва всички сектори на икономиката –

от изграждане на инфраструктура до зелена енергия.  

Това се случи в Сиан на среща на върха с лидерите на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.

Мястото на форума не бе избрано случайно – от древната китайска столица Сиан започва легендарният търговски Път на коприната от Централна Азия до Европа и Африка. А тази година се навършва точно едно десетилетие от “първата копка” на съвременния еквивалент на Пътя на коприната –

глобалната инициатива „Един пояс, един път“,

чиято стойност е над 1 трилион долара.

Китайският президент обеща Пекин  да осигури на страните от Централна Азия финансова подкрепа в размер на 3.8 милиарда долара под формата на изгодни заеми и грантове. В замяна ще “трябва” да получи от петте бивши съветски републики алтернативни маршрути за пренос на горива, храни и други стоки. Освен това, страните се договориха и за ускорено изграждане на ново трасе от газопровода Централна Азия – Китай.

На срещата бе обявено, че двустранната търговия между региона и Китай през миналата година е достигнала 70 милиарда долара, като “лъвският пай” – 31 млрд. долара – се пада на Казахстан. Според президентът на Казахстан – Касим-Жомарт Токаев, до 2030 г. стокообменът между

Централна Азия и Китай може да надхвърли 100 милиарда долара.

Азиатската среща не оставя никакво съмнение, че Пекин се стреми да подмени Москва като предпочитан партньор на Централноазиатските държави.

Влиянието на Кремъл в този регион е изключително силно, но то бе разклатено след руската инвазия в Украйна. Просто правителствата на бившите съветски републики не са сигурни, че Русия ще спечели войната, а и не искат да се конфронтират със Запада, на чийто пазари до голяма степен разчитат.

От своя страна, Москва е напълно погълната от войната с Киев и за момент Централна Азия изпадна от полезрението ѝ. Това беше достатъчно за нейния „безграничен партньор“ и „скъп приятел“ Китай, който без да му мисли даде газ и излезе начело в надпреварата за

политическо и икономическо влияние в богатия на ресурси регион.

Още повече, че  влиянието на САЩ там отслабна изключително много, защото Вашингтон прибра военния си контингент от Афганистан, а това… стана причина за масова миграция към Централноазиатските републики.

Случайно или не, бившите съветски републики отдавна не помнят думите на китайския посланик  в Париж Лу Шайе, който в края на април публично заяви, че някои “бивши страни от Съветския съюз” нямат ефективен суверенен статут съгласно международното право“. Формално Пекин се дистанцира от това изказване, но малцина продължиха наивно да вярват, че в държава с еднолично комунистическо управление някой може да си позволи подобна провокация без благословията на президента слънце.

Едновременно с парижката “изчепка” на Лу Шайе, лидерите на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан бяха подложени на натиск и от северна посока.

Първоначално президентът Путин бе решил да не кани в Кремъл чуждестранни гости по повод 9 май – Деня на победата. В последния момент обаче той изведнъж покани колегите си от Централна Азия – едва ли не от днес за оня ден. Уловката е коварна – те тъкмо си бяха отдъхнали, че няма да се конфронтират със Запада заради присъствието си на Червения площад, но… какво да се прави:

на някои от предложенията на Путин е по-добре да не се отказва.

Особено, когато си бивша “собственост” на Москва и прекрасно знаеш, че икономиката ти процъфтява главно заради постоянния приток на свежи руски пари, отклонени от обичайните си западни маршрути заради санкциите по повод инвазията в Украйна.

Докато отношенията между Русия и Запада продължават все по-сигурно да потъват към дъното, Пекин се обяви за миротворец, разпростря икономическите си интереси във всички посоки на света и започна да сключва изгодни договори без изобщо да се интересува от цифровите им изражения. По този начин стопаните на Поднебесната империя хем работят за създаването на стратегически геополитически съюз в Азия, хем са на път да сложат ръка върху регионалните вериги за доставки и евентуалните нови икономически коридори, хем утвърждават ролята си на глобален играч в световната политика.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст