Групата на седемте индустриализирани държави постигна съгласие да полага съвместни усилия за проследяване на руските диаманти, но не наложи безусловна забрана върху доходната търговия със скъпоценните камъни на Москва. В официално изявление, публикувано на 19 май на срещата на върха на лидерите от Г-7 в Хирошима, се посочва, че страните ще работят заедно за „ограничаване на търговията и използването на добитите диаманти, произведени или обработени в Русия“ и ще координират бъдещи „рестриктивни мерки, включително чрез проследяване на технологиите“.
Планът за идентифициране и проследяване на руските диаманти през границите може да проправи пътя за важна бъдеща забрана за обмена им, твърдят лица, запознати с дискусиите на форума. Досегашните опити за санкциониране на руските скъпоценни камъни в Европа срещнаха съпротивата на държави вносителки като Белгия, които посочват, че подобна мярка само ще пренасочи диамантената търговия на друго място.
Един член на Г-7, който се ангажира да прекрати всякакъв внос на руски диаманти, е Обединеното кралство, което след BREXIT вече не е обързано с консенсуса на Европейския съюз. Британският премиер Риши Сунак обеща също, че Островът ще сложи край на вноса и на руски никел, мед и алуминий, въпреки че подобни доставки за Стария континент вече са ограничени.
Срещата на върха в Хирошима е поредната, която акцентира върху ограничаването на военното финансиране на Кремъл. Поредните кръгове от санкции ограничиха руския икономически растеж, но не успяха да спрат военните атаки на руския президент Владимир Путин срещу Украйна.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел потвърди, че страните от общността работят съвместно с Г-7 за ограничаване на търговията на руски скъпоценни камъни. На брифинг в Хирошима на 19 май той посочи, че „руските диаманти не са завинаги“. На равнище ЕС обаче диамантената забрана ще изисква подкрепата на всички страни членки. Белгия пък споделя, че би приела подобно предложение, но само ако Г-7 разработи и въведе ефективен механизъм.
Произходът на диамантите е ясен в началото на продоволствената верига когато се издава сертификат по силата на „Процеса Кимбърли“ – интернационална схема за сертифициране, която регулира търговията на необработените камъни. Целта й е да предотврати продажбите на конфликтни диаманти, най-вече на т. нар. „кървави диаманти“, със средствата от които се финансират войни.
След това обаче проследяването става доста трудно и проблемно. Шлифованите диаманти често се смесват в търговските къщи и оригиналните сертификати се заменът с документация от „смесен произход“, което прави почти невъзможно проследяването на местата на продажба на руски диаманти.
По отношение на другите метали лидерите на Г-7 просто потвърдиха намеренията си да редуцират руските приходи.
Забраната на Лондон за внос на руска мед, алуминий и никел е до голяма степен символична, защото Москва не е едър вносител, нито ползва метални хранилища там. Докато евентуални санкции на ЕС ще имат далеч по-значимо влияние върху пазарите на метали. Потокът на много руски суровини към Европа отъня съществено след началото на военните действия в Украйна, но производители на метали като „ММС Норилс никел“ и „Юнайтид ко. Русал интърнешънъл“ продължават да продават никел, мед и алуминий на купувачи от Стария континент. Политиците се притесняват от ефекта на санкциите на руските метали върху западните вериги за доставки след преживяното през 2018-а когато Вашингтон наложи глоби на „Русал“ и предизвика хаос за европейските производители, продължил до отмяната на наказанията година по-късно.
