Иван Шишков – министър на регионалното развитие и благоустройството пред “БАНКЕРЪ” – част II
С изключение на арх. Комитова, никой от предишните регионални министри нямаше експертизата да се занимава със строителство. Най-големият инфраструктурен успех на служебното правителство бе пускането на интерконектора. През следващите 7-8 г. държавата трябва да проектира и построи всички магистрали. За да се случи това, но без строителните работи да се противопоставят на социалните дейности, отсега ще успокоя духовете като заявя, че пари има и за двете. Част от магистралите могат да бъдат построени на концесии, а като цяло – концесиите могат да бъдат покривани не с такси от трафика, а с плащания от държавата.
Г-н Шишков, спряхме първия епизод със “заканата”, че съдбата на незаконното строителство по магистралите минава през задължителните законови промени, чрез които тези абсурди да намерят своята легитимна развръзка. Логичното продължение е, че наред със законовите промени, би трябвало незаконните строителства да “минат” през съответните прокурорски постановления и съдебни зали.
– Прокурорските постановления са в друга посока. Те не са приоритет на регионалния министър. Мое задължение е да предложа ясно и точно законова промяна, така че всички тези незаконни строителства да бъдат продължени и завършени в рамките на закона. Всъщност, първите три лота на магистрала „Хемус”, плюс част от четвъртия, са проектирани за скорост от 120 километра в час. Тоест – лентите са малко по-тесни, отколкото би трябвало да са. Причината е, че трасето минава през планински терени и в този тип строителство има конкретна логика – ограничаване на финансовите разходи. Ако беше строено според техническите норми за истинска високоскоростна магистрала, цената на тези отсечки щеше да е съвсем друга. Колкото до пети и шести лот – в този случай няма никакво основание те да не бъдат с реалните си габарити и да не позволяват “магистрални” скорости. Никой обаче не трябва да забравя, че в отсечката на “Хемус” край Велико Търново и връзката с Русе, трафикът ще бъде много натоварен. Веднъж, заради движението от София за Варна и втори път – заради движението от София за Русе.
Вижте втората част от интервюто с арх. Иван Шишков:
А ще има и коридори Север – Юг?
– Разбира се, така сме възложили препроектиране в този участък. Става дума за трите лота, които бяха отчуждавани от служебните правителства. Така че приказките как в пътния сектор за последните две години нищо не се е случило и има застой, са си просто празни приказки. Тъкмо обратното – случиха се много неща. Обезвредихме голяма част от “онези” заложени бомби и
продължаваме напред. Надявам се, че следващият регионален министър също ще подходи отговорно и ще продължим в същата посока. Не политическото говорене срещу нас, а това е важното – строителството на магистрали да продължи с друг ритъм и по други правила. Това е основното, което направихме за седемте месеца – променихме правилата, направихме ги много по-ясни и прозрачни. И виждате много добре, че когато пускаме определени участъци за движение, обикновено показваме разрешение за експлоатация. А когато правим първа копка – вадим разрешение за строеж. Никой няма право да строи и да пуска в употреба каквото и да било, ако няма задължителната по закон документация.
Както е тръгнало, на ГЕРБ може и да им хареса това, което правите. След като взеха да харесват правосъдната реформа на някои хора, визирам казуса с прокуратурата…
– Ако искаме да вървим по друг ред, а обществото да е по-спокойно – това трябва да се случи. В края на краищата защо политическите сили да не оставят зад себе си всички препъни камъни от този род? Защото тези проблеми, като останат за обществото и като се вменят като наследство на друга политическа сила или експертен кабинет като нашия, те веднага се превръщат в причина за
остри политически битки.
И могат да генерират… политически боклуци за някои обидени хора.
– Да. Но служебният кабинет, както виждате, не участва в тези политически битки. В действителност всичко, което съм казал, е самата истина, И само заради това, че съм предложил начин за оправяне на нещата, срещу мен започна политическа атака. Абсурд някакъв.
По-скоро стара традиция, не трябва да се учудвате.
– Донякъде не бях изненадан, но донякъде наистина се учудих. Бях конкретен, бях практичен, а предложенията бяха съобразени с действащата нормативна уредба. Да, предложих и промени – включително и на икономическия модел – но какво толкоз лошо може да има в това? Продължавам да смятам, че част от магистралите могат и трябва да се направят на концесия.
Темата за концесиите е много важна, нека сега да я подхванем.
– Съгласен съм. Ще бъда откровен. Ние сами не можем да построим всички магистрали, които трябва да построим. До момента сме пуснали в експлоатация 800 километра, от които половината са строени… много назад във времето. А за да станем пълноценна част от европейската транспортна схема, задължително трябва да пуснем в експлоатация още 1200 километра. И то не след половин век – ако продължаваме с досегашните темпове, а само след 7-8 години най-много. За да се случи това, трябва да мобилизираме всички налични строителни ресурси и да заделим колосален финансов ресурс. Възможно е това да стане, но стане ли – влизаме в тежка дилема: или магистрали, или социални дейности. А построил ли част от тези магистрали на концесия, пари ще има и за тях, и за социалните политики на държавата.
И тунели, и мостове – много неща могат да се дават на концесия.
– Разбира се. Аз неслучайно бях подбрал като примери тунела под Петрохан и магистрала
„Рила“. Те не са случайни, защото са обекти, които ще скъсят значително съществуващите
трасета.
Значи има защо човек да си плати ползването им.
– Разбира се. Магистрала „Рила“ е връзката между Ихтиман, Самоков и Дупница. Естествено, че никой няма сметка да тръгне от Пловдив, да дойде до София и после пак да тръгне на юг. Всеки ще предпочете да съкрати разстоянието със стотина километра. „Рила“ е част от магистралния
пръстен на България, който – за съжаление – продължава да си съществува само в мечтите ни.
По време на народната власт се заговори за този прочут ринг, който включва магистралите „Тракия“, „Черно море“, „Хемус“ – тръгваш от София и не слизаш от магистралата, докато не се прибереш обратно. Десетилетия наред това си е само мираж.
– Имайте предвид, че когато през 1992 г. бях главен архитект на община Драгоман, още се коментираше тунела под Петрохан. Аз не съм си го измислил. Всички тези предложения, които направих, не са мои. По тях наистина е мислено и работено десетилетия наред. Появявали са се, изчезвали са, властта периодично е губила интерес към тях. А за да се развият всички региони в България, трябва да построим всички магистрали.
Това е така. Но властта е единна в едно – винаги е ненавижда концесиите.
– Концесията е важна, но е в зависимост от начина, по който ще се даде. Ако една магистрала се даде на концесия и концесионерът я построи и поддържа 30 години, той никога няма да я построи във вида, в който са нашите магистрали в момента. Защото, ако ще я поддържа 30 години, ще инвестира в поддръжката ѝ веднаж на 10-15 години, а няма да пилее пари за постоянни ремонти. Това е изключително просто за разбиране. И затова е неизбежно. Продължавам да твърдя, че единственият начин да построим всички магистрали е веднъж да променим икономическият механизъм, да променим отношението си към развитието на инфраструктурата. Трябва да планираме цялата система, а след това да планираме в коя магистрала по какъв начин да бъде инвестирано така, че хем да имаме магистрали, хем държавния бюджет да не пострада. Виждате какво е в момента – имаме малко магистрали, които непрекъснато ремонтираме, а на практика нямаме комфорта да се движим по първокласни пътища.
Тоест – вие сте твърдо за изграждане на магистрали на концесия.
За определени магистрали – да. В никакъв случай не за „Хемус“, защото строителството ѝ е започнало по определен начин и вече е късно да го променяме. Но магистралата от Русе към „Маказа“ – защо не? Магистрала „Черно море“ също.
Няколко пъти споменахте думата „свързаност“. В момента това е един от най-обсъжданите термини както в рамките на Европейския съюз, така и на глобално равнище. Вие успяхте ли да
влезете в някаква синергия с Министерството на транспорта относно начините, по които да се изграждат тези така наречени сухи пристанища? Тоест – да има комбинация между автомобилна инфраструктура, железопътна инфраструктура и летищата, да речем?
– Вашият въпрос първо ме провокира все пак да кажа, че в рамките на тези два служебни кабинета, може би най-големият инфраструктурен успех беше това, че пуснахме в експлоатация интерконектора. Някак си от тогава мина много време, но аз продължавам да твърдя, че усилията, които направи служебния кабинет бяха наистина огромни. И наистина дадохме повече от всичко от себе си.
Във вашето концептуално разбиране какво значи терминът „политическа смелост“ вътре в сектора на регионалното развитие? Как бихте го дефинирали? И какъв начин на мислене предполага?
– Политическата смелост за мен са две неща. Първо – да дефинираш ясно проблемите без да се притесняваш, че ще нарушиш нечии интереси И второ – да покажеш как могат да бъдат решени тези проблемите, също без да те интересува кой ще бъде доволен и кой няма да бъде. Защото хората искат от политиците и експертите точно това – решаване на проблемите. За съжаление обаче понякога в България не знам дали политиците имат политическа смелост и експертно мислене. Защото ние непрекъснато се чудим какви са – дали са политици, или са експерти. В момента даже се води дебат какъв да бъде редовния кабинет – експертен или политически.
Най-нормалното е всеки кабинет да бъде експертен.
– Според мен във всеки кабинет политиците трябва да бъдат експерти в своята област. Защото, ако политиците не са експерти в област, се получава това, за което си говорим с вас. Защото с изключение на архитект Комитова, която беше в предишния служебен кабинет, никой от по-предишните министри не е имал експертизата да се занимава със строителство, т.е. нямат такова образование и няма защо да се сърдят за това. Когато нямаш образованието, а и очевидно не си намерил подходящите хора, които да ти помагат в чисто експертните взимания на решения, на практика страда и политиката.
Вашите недоброжелатели Ви следят под лупа и те имат своите основания. Вие донякъде го описахте, но така или иначе служебният кабинет все някога ще приключи своя мандат. Според коментарите се очертават три възможности – Столична община, „Продължаваме промяната“, в частния сектор. По някой от тези пътища ли ще тръгнете, или се очертава нещо четвърто?
– Не съм мислил за нищо. Столична община си ми е на сърцето. Аз съм роден в центъра на София. Работил съм дълго време в общината, но към момента нямам никакви такива амбиции.
Но идват избори и предстоят промени в Столична община.
– Може, но аз нямам амбиции, искам ясно да го кажа. Дори разговори на тази тема не съм имал. Това, което ми беше приписано, беше част от политическото оправдание на някои политици. Не съм говорил с нито една политическа партия, но нямам никакво намерение да се конфронтирам с когото и да било. Включително и с ГЕРБ.
Но от „Продължаваме промяната“ имат симпатии към Вас.
– В това няма нищо лошо. Те приемат моята експертиза, приемат, че говоря самата истина. Нищо повече от това. Най-вероятно симпатизират на факта, че имам смелостта да го кажа. Аз лично се надявам, когато свърши тази политическа буря, включително и политическа партия ГЕРБ, която ме критикува доста активно, ще признаят, че всичко казано от мен е вярно и че обществото действително има нужда от тези промени. Важното е да направим нещата така, че да са добре за хората. Така че нямам желание за политическа кариера, защото се приемам 100% като експерт и цял живот съм работил само като такъв. И когато съм полезен, тогава се чувствам наистина много добре.
