От 20 години насам световни лидери настояват за реформа на Организацията на обединените нации, но до такава все не се стига, защото винаги има по-важни актуални събития. ООН си остава „ламя за пари“ – тромава, често неефективна и спряла в развитието си преди десетилетия.
По време на срещата на Г-7 в Япония, генералният секретар на ООН Антониу Гутериш за пореден път поиска Съвета за сигурност на ООН и международната финансова система да бъдат подложени на радикална реформа, за да влязат в крак с “реалностите на днешния свят”. В неделя (21 май) той посочи, че както Съветът, така и финансовата архитектура
отразяват разпределението на силите от 1945 г.
и затова трябва да бъдат актуализирани.
“Глобалната финансова архитектура е остаряла, нефункционална и несправедлива. Пред лицето на икономическите сътресения от пандемията и руската инвазия в Украйна, тя не успява да изпълни основната си функция на глобална защитна мрежа“, заяви той пред световните лидери.
По време на пандемията, организацията беше обвинена от по-бедните държави, че е реагирала бавно с финансовите помощи и с ваксините, което е струвало стотици хиляди животи. А Съветът за сигурност на ООН редовно е подлаган на унищожителни критики заради остарелия си вътрешен правилник. За последно, това се случи през април, когато
Русия пое ротационното председателство на 15-членния орган,
въпреки че 141 държави членки на ООН осъдиха агресията срещу Украйна. И напук позицията на САЩ, че руското право на вето в Съвета за сигурност подкопава ефективността на ООН на международната сцена.
През 2017 г. тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп бе обявен за „най-злия човек на света“, защото няколко пъти поиска пълна реформа на ООН с аргумента, че
системата е несправедлива и върви след събитията.
Той се оплака, че финансовият дял на САЩ в бюджета на ООН е прекалено голям, а дейността й е почти никаква и много напомня на „клуб, в който хората се срещат, говорят си и си прекарват добре“. Щатите са с най-голям принос в бюджета на ООН, като осигуряват 22% от 5.4-те милиарда долара, отредени за двугодишния основен бюджет на организацията и 28.5% от 7.3 милиарда, отделяни за мироопазване. Вноските са договорени от 193-членното Общо събрание.
През 2022 г., по случай 75-годишнината на световната организация, тогавашният германски канцлер Ангела Меркел деликатно намекна, че ООН се нуждае от реформи за по-нататъшното си развитие, докато френския президент Еманюел Макрон
в прав текст заяви, че организацията се намира в безпорядък.
„Табута, които мислехме за ненарушими, бяха разбити: война за анексиране, използване на химическо оръжие, масово и безнаказано задържане на хора. Права, които мислехме за даденост, са нарушени. Нашата международна система е затворник на враждите ни и вече няма силата да санкционира тези злоупотреби“, посочи Макрон.
Китайският лидер Си Дзинпин също смята, че организацията е несправедлива, защото развиващите се държави имат доста слаба роля в решаването на международните въпроси, освен това се допускат изключения и двойни стандарти.
Международният валутен фонд и Световната банка пък са плод на Бретън-Уудската система от 1944 г. и оттогава не са претърпели сериозни промени. Тогава представители на богатите страни се събират на конференция в курортното градче Бретън Ууд в американския щат Ню Хемпшир, за да обсъдят
какво трябва да се случи със световната финансова система
след разгрома на хитлеристка Германия.
В резултат на този форум се ражда т. нар. Бретън-Уудска система – международна система за организация на валутните курсове и търговските разплащания, които “подреждат” международните парични отношения по нов и много по-гъвкав начин. В конференцията и споразумението участват 45 държави, които са си самопоставили 5-годишен преходен период за премахване на валутния контрол и търговските ограничения.
Редица анализатори от цял свят смятат, че
Международния валутен фонд и Световната банка са „Клуб на богатите“,
защото в тях доминира позицията на развитите демокрации и тоталитарните империи.
МВФ е критикуван за това, че отпуска кредитите при строги условия, които се съсредоточават главно върху намаляване на разходите, но без да се обръща внимание на подобряването на стандарта в по-слаборазвитите страни. Поради тази причина МВФ не постига мащабни резултати, а “помощта” му не е гаранция за намаляване на бедността.
Световната банка отнася критики , че “единствената й работа” е да осигурява заеми на развиващите се държави, но без да финансира достатъчно дори техните проекти на бъдещето, например – като зелените инвестиции.
С право Гутериш посочва, че
т. нар. „Глобален юг“ е подценен и няма достатъчно представителство.
Международните организации не отчитат съвременното разпределение на силите и работят по шаблон. Докато това се случва, по данни на МВФ икономиката на Индия се очаква да нарасне с над 6% през тази и следващата година, а Китай и Индия ще осигурят около 50% от световния растеж през 2023 година.
В същото време, от три десетилетия икономическият принос на страните от Г-7 непрекъснато се свива и днес той вече е 29.9% от световния БВП, докато през 1980 г. е бил цели… 50.7 процента.
Концентрирани в проблемите на деня,
световните лидери продължават да губят общата картина на бъдещето.
Може би е време да се появи нова порода визионери – както през 1944 г. – които да изградят толкова работещ модел, че на собствен ход той да оцелее поне 70 години. Също като титаните на мисълта и демокрацията, които през първата мирна петилетка след Втората световна война, положиха основите дори на днешния Европейски съюз.
