Сгради от столичните райони „Люлин“, „Връбница“ и „Надежда“ са с най-голям потенциал за получаване на енергия от соларни панели.
Това показа проучване, което бе проведено в рамките на проекта „Слънчеви градове“ (Solar cities). То се финансира от Европейската инициатива на климата (EUKI), по който Столичната община е партньор.
Днес на пресконференция в присъствието на кмета на София Йорданка Фандъкова и на заместник-кмета по екология Десислава Билева в Столичната община бе представена онлайн платформата, на която са отбелязани всички заснети сгради.
Всеки гражданин може да провери онлайн какво е прогнозното годишно количество енергия, което дадена сграда може да генерира от соларната инсталация на покрива. За по-голяма част от сградите има и вече изготвени идейни проекти от Българската соларна асоциация.
Йорданка Фандъкова подчерта, че усилията за използване на енергия от възобновяеми енергийни източници са изключително важни. Тя допълни, че Столичната община има приета специална Програма „Устойчива енергия и климат“ до 2030 година.
Тя съобщи и че по Плана за възстановяване и устойчивост вече е отворена мярката за кандидатстване и гражданите на трите столични района ще могат първи да се заявят по тази мярка, защото вече ще имат първоначалната информация за потенциала за генериране на енергия от соларни панели.
Фандъкова коментира и че Столична община инвестира в изграждането на фотоволтаични системи. Към момента фотоволтаични системи са изградени в 12-и Диагностично-консултативен център (ДКЦ) и 22.ри Диагностично-консултативен център. Освен това в двадесет детски градини и три училища са изградени соларни инсталации. Започнат е ремонт и на покрива на Университетска Първа многопрофилна болница за активно лечение, където се предвижда да бъде изградена фотоволтаична система.
Кметът на София съобщи също, че общината е готова с първите два проекта за изграждане на фотоволтаични инсталации на двата най-големи консуматори на енергия от общинските предприятия – Столичния зоопарк и Завода за преработка на отпадъците.
„По проекта до момента е направен анализ на 2700 сгради от районите „Люлин“, „Надежда“ и „Връбница“, които имат най-добър потенциал за използване на слънчевото греене,“ заяви доц. д-р Стелиян Димитров, ръководител на катедра „Картография и Географски информационни системи“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Доц. Димитров разказа, че проект „Слънчеви градове“ (SOLAR CITIES) е със срок на изпълнение до декември 2023 г. и се реализира с финансовата подкрепа на Европейската инициатива за климата (EUKI) – инструмент за финансиране на Федералното министерство на околната среда на Федерална Република Германия.
Той посочи, че тези сгради са избрани на базата на комбинация от критерия географски фактори (потенциал за генериране на слънчева енергия), т.е. основно това са райони с най-голям потенциал за използване на слънчевото греене. С най-голяма тежест е очакваният потенциал за генериране на слънчева енергия, като с оглед на географските условия, северните части на града са със значително по-висок потенциал в сравнение с южните. По думите му това се дължи на специфичния характер и конфигурацията на Софийската котловина и заобикалящите я планински структури.
От Столична община обявиха, че предстои провеждане на информационни кампании за гражданите с експерти.
