Нито една друга държава не може да емитира по-големи количества държавни облигации от Съединените щати. Което предопределя хегемонията на зелените пари. Такава е позицията, която споделя Брендън Грийли – икономически редактор на “Файненшъл таймс” в САЩ, описал историята на щатската валута.
И през тази седмица в Съединените щати продължават преговорите за размера и евентуалното увеличение на тавана на федералния дълг. Залозите са познати, доколкото въпросният спор се води всяка година. Този път обаче има повече тревоги, че самият долар е в риск и че всяка друга нация, която е недоволна от хегемонията на зелените пари, може да използва шанса да престане да ги използва. Проблемът на този аргумент обаче е, че няма такова нещо като един единствен вид долари, а много различни негови разновидности, всяка – със свои качества, твърди Грийли.
Нито един паричен режим не трае вечно, но пък и въпросните монетарни режими не са колективна илюзия. И щатският долар няма да изчезне яко дим, ако Аржентина започне да остойностява соевите зърна в китайски юани.
Всеки доларов вид е ценен сам за себе си и трябва много прецизно да се посочва коя точно стойност е в опасност.
По правило, силата на зелените пари е мярка за желанието на валутните търговци да заменят депозити в някоя друга валута за вложения в долари в Съединените щати. Федералната корпорация за застраховане на депозитите даде ясно да се разбере чрез периодично повтарящите се кризи, че няма да допусне нито един депозит да пропадне. Застрахователният таван на агенцията е 250 хил. щ. долара срещу 100 хил. евро за банковите депозити от страните на еврозоната.
Някои хора може и да не харесват американските пари, но никоя друга валута не може да ги замени равностойно. Съществуват и евродолари – деноминирани в зелени пари депозити в чуждестранни банки. Те също са гарантирани, но от Федералния резерв, чрез споразумения за временна замяна на валути със задгранични централни банки във времена на кризи. Тази система също може да се атакува, но засега не е ясно какво точно би могло да я замести.
Ако федералното правителство започне да пропуска плащания по задълженията си, стойността на държавните ценни книжа може да падне под номинала им. Което, на свой ред, може да подяде оценките дори на сигурните и отговорни портфейли от активи. А това ще е лоша новина, защото в риск изпадат “дълговите” долари.
Тръгвайки от устава на “Бенк ъф Инглънд” през 1694-а, държавният дълг остава основният стълб на глобалната финансова система. Някои може да не я харесват, но ние имаме само нея. И тук целият обем е недооценената сила на доларите на ценните книжа. Американците смятат ДЦК за дълг и го измерват като процент от БВП, така че те могат да спорят кой точно дългов товар може да се обслужва. Както обаче посочва Майкъл Петис – професор по финанси в катедрата по мениджмънт в университета на Пекин – всеки друг по света смята дълговите долари за активи, а нито една друга държава няма желание и не може да произведе дългови активи в количества, съизмерими с американските. Ако се вземат задълженията на локалните и на федералното правителство, Америка е вкарала на глобалните финансови пазари държавен дълг за 26.9 трлн. щ. долара под формата на активи до септември 2022-а, показват последните официални данни на Банката за международни разплащания. Следват Китай и Япония с по 8 трлн. долара всяка в собствените им валути. Много малко други държави измерват държавните си задължения в трилиони.
Всички смятат възможността на Америка да емитира заеми в долари за привилегия, но обратното твърдение също е вярно: ентусиазираното желание на американците да вземат кредити прави “дълговите” долари могъщи. Някои може да не искат да имат щатски ДЦК в портфейлите си, но не е ясно с какво биха могли да ги заменят.
Всички тези доларови разновидности, взети заедно, обясняват и доларовите товарителници – доставките на стоки зад граница, остойностени в зелени пари.
Традиционните валутни теории сочат, че цените на стоките са във валутите на държавите, които са ги произвели, или за които са предназначени. Според последните разработки по темата обаче износителите предпочитат доминиращи парични единици, защото стабилните цени са по-важни от предимствата на националната валута. Доларовите стойности на товарителниците са устойчиви, на свой ред, заради всички тези видове долари. Някой може да вярва, че суровият петрол, търгуван в зелени пари, е продукт на американските авиопревозвачи, но само петродоларите не обясняват факта за доминиращите валути.
Съществуват много причини да бъдем скептични дали силният долар е добър за Америка. Всички тези дългови продажби не изглежда да отиват в много продуктивни инвестиции, а по-скоро за орязване на данъците и за програми за стимулиране. Което не означава, че трябва да харесваме всички видове долари, за да осъзнаем, че не е ясно какъв друг избор имаме.
