Днес честваме делото на славянските просветители Кирил и Методий и българската просвета и култура, включително и създаването на кирилицата в Преславската книжовна школа. На нея се пише на български, руски, украински, сръбски и други езици. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 век се е ползвала и в Румъния.
„Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност.“ (проф. Роже Бернар)
Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 година.
Свидетелства за честването на празника са открити в арменския летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен
В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив. По инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата.
Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.
Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
След въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май.
На 9 декември 2020 г. празникът е официално преименуван след гласуване в Народното събрание от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ на настоящото „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химна на Св. св. Кирил и Методий“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901 година.
На днешния ден през 1975 г. пред Народната библиотека в София – най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата обществена библиотека в страната, е открит паметникът на св. св. Кирил и Методий.
