Към 1 май тази година във Фискалния резерв има почти 12 млрд. лева. Но те са заключени по разпоредбите на удължителния закон, за да не може служебното правителство да харчи без санкцията на политическата воля.
При това положение, след като на 10 юни изтече срокът на действие на закона, на 12 юни – понеделник, държавата ще осъмне с не повече от 200 млн. лв. джобни. От там нататък минаваме „на мускули” – сбогом на увеличението с 12% на пенсиите, проблеми с държавните и общинските заплати, край на държавните помощи…
Това, разбира се, са политически заклинания. Ето как конкретно звучат те.
„След 10 юни, ако няма приет бюджет или е изтекъл законът за удължаването на бюджета, страната трябва да се върне към нулево салдо, а именно – може да харчи само, ако бюджетът е на плюс. Когато е на минус, няма право да харчи нищо, докато не стане отново на нула и евентуално на плюс. Това би довело до невъзможност за изплащане на заплати”. Това казва служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов. За юни пенсиите ще бъдат платени до 10-то число така или иначе, но на теория изтичането на удължителния закон би довело до спиране на всички плащания.
С удължаване на действащия бюджет положението ще бъде спасено откъм най-негативния сценарий. Ще продължим да харчим 1/12 от миналата година, но ситуацията е коренно различна, подчерта Стоянов. Много е трудно с бюджета от 2022-ра да се работи през 2023 година. По думите му проблем не е събираемостта, а разходите, които спрямо миналата година са увеличени близо 30 на сто.
От тук нататък следва дълбочинна преработка на общественото мнение. Започва ровенето в приходната част на бюджета.
Приходите в бюджета вървят към сериозен провал. Към 30 април 2023-ра приходите на митниците са с 0% ръст спрямо април 2022 г., а на НАП са на -3 процента. За сравнение, през април 2022 ръстът на приходите на митници в сравнение с април 2021-а бе 30%, а на НАП бе 8 на сто.
Според бившия зам министър на финансите Георги Кадиев причините са лошо планиране, демотивация на хората, рязко засилена корупция.
„Министерството на финансите е пасивен наблюдател, все едно нарочно искат всичко да се провали. Пълен песимист съм. Скоро няма да има пари да се плащат базови неща”, отбелязва той.
На „първо четене” Кадиев е прав. Да, Агенция “Митници” ще събере 1.5 млрд. лв. по-малко от ДДС, от мита и акцизи тази година в сравнение с миналата. Очакваните постъпления по тази линия са за 11.9 млрд. лв., докато за миналата година бяха отчетени рекордните 13.4 млрд. лева.
Основната причина за по-ниските митнически приходи е очакваното намаление на вноса и на потреблението от страна на бизнеса и населението, вследствие на затруднени доставки заради войната в Украйна и намалялата покупателна способност, обясни директорът на Агенция “Митници” Павел Геренски. Друга причина е значителният спад на вноса на суров петрол от “Лукойл Нефтохим”, който е основно перо в събирания от митниците ДДС.
Приходите от ДДС при внос за първите четири месеца е с 641 млн. лв. или 10% по-малко от 2022-ра. Спадът във вноса на суров петрол за бургаската рафинерия е с 11% като количество, но в стойностно изражение свиването е с 43%, заяви Геренски. Няма и никакъв внос на мазут.
Ако бюджетът бъде удължен, вероятно няма да има увеличение на пенсиите, смята Румен Гечев от БСП, тъй като при второто удължаване държавата ще продължи да функционира по същия начин, но при доста силно затегнати колани.
На практика нещата изглеждат така: Чл. 87 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) много ясно разписва процедурата, като в ал. 4 е посочено, че „Народното събрание по предложение на Министерския съвет определя с решение допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери. Казано по-просто, ако в парламента не се заемат с приемането на бюджета през следващата седмица, министърът на финансите най-вероятно ще внесе нов удължителен закон, за да спази разпоредбата на ЗПФ.
„В случая не говорим за „бюджет на нула“ или „бюджет по инерция“, а просто за техническо блокиране на централното правителство”, коментира Любомир Каримански, бивш шеф на бюджетната комисия на парламента.
„Важно е да уточним, че чл. 87 от ЗПФ позволява на Министерския съвет „да поема държавен дълг за рефинансиране на дълга в обращение до размера на годишните погашения по държавния дълг, поет до началото на съответната бюджетна година“, допълва той. Тоест “държавата няма да фалира и ще си прави плащанията по държавния дълг”. Но всички други плащания и трансфери от държавния бюджет биха били блокирани.
Здравната каса и НОИ ще могат да правят частични плащания, тъй като имат собствен бюджет и приходи, само че те също зависят от трансферите от държавата и не могат да се справят сами. Има дори вариант, при който Надзорният съвет на НОИ да увеличи пенсиите по швейцарското правило от 1 юли (чл. 100 от КСО), новите пенсии да се дължат, но просто да не могат да бъдат платени в пълен размер.
Цялата тази картина изглежда почти невероятна, но на хартия е възможна при недобросъвестно поведение на партиите в парламента. Ключов момент в случая е, че блокирането на бюджета може много лесно да бъде преодоляно – ако в рамките на 1-2 дни Народното събрание вземе нужното решение за неговото удължаване.
Впрочем, ако прескочим 10 юни и блокираме бюджета, президентът със сигурност няма да разпусне парламента, докато депутатите не приемат поне едно от описаните решения, с които да позволят нормалното функциониране на фиска.
По-добрият вариант е бюджетното мнозинство, което вече се оформи между двете най-големи формации в парламента, да не връща инициативата на държавния глава и да гласува собствен бюджет с нисък дефицит, което е напълно постижимо в следващите две седмици.
