“Включвам, лягам си да спя – на сутринта ми иде да се гръмна!” Така депутатът от ПП-ДБ Радостин Василев описа ефекта от записа на решителния среднощен национален партиен съвет, одобрил след многочасови онлайн дебати ротационната не/коалиция с ГЕРБ. Вярно, Кирил Петков отигра тактически правилно головата ситуация с решителен шпагат часове преди обявената от бившия спортен министър пресконференция. Но не позна в едно – че Василев е “емоционално нестабилен”. Ядосан от това, че не е в проектокабинета – да, но повече от стабилен в тезата си за сделката с Борисов.
Всеки знае, разбира се, че преди избори, след лов и на война се лъже най-много. Както и че инсталирането на цялата политическа “класа” без изключение е работа на “дълбоката държава”. Ясно е също, че ходът на Василев е активно мероприятие, каквото беше и появата му във властта. Но едно е несъмнено – всеки такъв запис е безкрайно по-ценен и надежден източник на достоверна информация за реалностите на не/коалирането от хиляда изявления пред медиите в тази насока.
“Записите представляват внимателен избор и сглобяване на отделни фрази, думи и изрази, извадени от контекста. Целенасочено сглобени, за да създадат внушения за манипулация. Компилация от отделни думи”, твърди Петков. Дайте го тогава целият, че да видим контекста и кое е манипулирано. Едва ли някой ще скучае, докато слуша 5-часовата разпра, в която “се принудихме отвъд предела на моя комфорт да стоим на една маса с хора, които трябва да вкараме в затвора”.
Дадени ли са указания, как “подобно нещо не бива да бъде представяно като коалиция”? Прието ли е, че “такова правителство със сигурност ще изпере Борисов”? Отказал ли е съветът на ПП-ДБ да одобри не/коалицията при първото гласуване, но след порой от “псувни и силен тон от Кирил Петков” вотът бил обърнат? Предложил ли е Христо Иванов създаване на специална комисия, която да поглъща като черна дупка искания за сваляне на имунитети, “ако утре или в други ден вдигнат обвинение на Борисов”? Обещано ли е да се търсят “чужди консултанти” за службите, чиито бъдещи шефове “са синхронизирани с посолствата”?
Ако в поредната кална история има обаче нещо, което заслужава гръмовен смях, то е разочарованието на Борисов от това че дълбоката държава, на която беше премиер повече от десетилетие, пречела за съставяне на кабинета. Защото това, което вече прави, е да отваря шампанското. Изпран, на бял кон и с копие, пронизало коалиционните му не/партньори, които едва ли ще дочакат своята ротация.
