Дигиталната трансформация е глобална реалност, оформяща начина, по който организациите и хората взаимодействат и работят в бъдеще. Само през тази година разходите за дигитална трансформация ще достигнат 2.3 трилиона долара в световен мащаб. Това е сериозно предизвикателство, предвид обезпечаването на работната сила с необходимите дигитални умения. Това означава изграждане на човешки, научен, организационен и институционален капацитет – цели, които България може да постигне основно чрез инвестиране в повишаването на дигиталните умения.
Това съобщи д-р Милена Ангелова – главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по време на заключителната пресконференция за отчитане на изпълнението на проект „Развитие на дигиталните умения“.
Тя допълни, че това може да стане по два основни начина – или като част от учебния процес, или посредством концепцията за учене през целия живот и развитие на уменията на възрастните. В същото време едва 50% от работодателите осъзнават нуждата от обучение и развитие на дигиталните умения на своите работници и служители. Д-р Ангелова подчерта, че тяхната мисия е заедно с работодателите да извършат тази промяна – и то възможно най-бързо.
На събитието присъстваха заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова, изпълнителният директор на Агенцията по заетостта Полина Маринова, председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) Марияна Павлова, вицепрезидентът на КТ „Подкрепа“ Йоанис Партениотис, вицепрезидентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Любослав Костов и ръководителят на управляващия орган на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” (ОПРЧР) Цветан Спасов.
Резултатите от успешното изпълнение на проекта „Развитие на дигитални умения“ показват нарастващата нужда от дигитални умения. Те предписват да се насърчи ускоряването на дигиталната трансформация на българската икономика. За целта са разработени и приети 65 унифицирани профила на дигитални умения и 13 секторни квалификационни рамки.
Проектът е постигнал и два много важни резултата – България е станала първата страна, която прилага на практика препоръките на Съвета на Европа за микроудостоверенията и индивидуалните сметки за обучение.
Разработените в тази сфера модели получиха широкообхватна подкрепа от институциите на пазара на труда и социалните партньори. Те бяха представени в Брюксел по време на обучение на държавите членки как да се прилагат така наречените индивидуални сметки за обучение, които залегнаха в основата на становище на Икономическия и Социален Съвет (ИСС) с конкретни насоки към институциите и правителството.
„Уменията са ключът, който ще ни доведе не просто до една успешна професионална реализация и развитие на нашето общество като цяло, но и ще допринесат за успешното преминаване през дигиталния и зелен преход. Очаква се до 2030 г. 80% от населението на Европа да имат основни дигиталния умения. През 2023 г. у нас тези хора са едва 30%, а вече почти 90% от работните места в България изискват наличие на такива умения. Точно за това проектите на АИКБ и на останалите социални партньори са изключително важни“ посочи Наталия Ефремова – зам.-министър на труда и социалната политика.
