На 27 май 2023 г. се навършват 100 години от рождението на американския политик и държавник, бивш държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър.
Хенри Кисинджър (пълно име – Хенри Алфред Кисинджър, рождено име – Хайнц Алфред Кисинджър) е роден на 27 май 1923 г. в баварския град Фюрт в Германия в еврейско семейство. Баща му беше учител, майка му беше домакиня. През 1938 г. емигрират в САЩ, всичките им роднини, останали в Германия, загиват по време на Холокоста.
След като завършва гимназия, Хенри Кисинджър постъпва в колеж в Градския университет на Ню Йорк. Учи счетоводство, но не завършва, тъй като през 1943 г. е призован в армията. Той служи в 84-та пехотна дивизия в Кемп Клейборн в Луизиана, след което е назначен в дивизията на военното разузнаване, която воюва в Германия. Завършва войната с чин сержант. През 1945-1946 г. служи в контраразузнаването в американската окупационна зона, след което преподава една година в училището за разузнаване в Оберурсел (Германия, Хесен).
През 1947 г. се завръща в САЩ и постъпва в Харвардския колеж, а през 1950 г. завършва с бакалавърска степен по политически науки. Той получава магистърска и докторска степен по политически науки от Харвардския университет през 1952 и 1954 година.
Научна и преподавателска дейност през 50-те и 60-те години на ХХ век
През 1950 г., докато е още в Харвард, Кисинджър организира международен семинар, чиято цел е да обедини младежите в борбата срещу комунизма и за укрепване влиянието на западните ценности. Той преподава този семинар всяко лято от 1951-1965 г. и е негов директор от 1951-1971 година. От 1954-1971 г. той преподава в Харвардския университет, където е директор на редица проекти, включително програмата за отбранителни изследвания, създадена за съветване на висши военни служители и политици.
През 1955-1956 г. Кисинджър оглавява изследователската група по ядрени оръжия и външна политика към Съвета за международни отношения (влиятелна неправителствена организация). През 1956-1958 г. работи във фондацията на братята Рокфелер, а през 1958-1960 г. – в Центъра за международни изследвания.
През 1957 г. той е публикувана първата му книга „Ядрени оръжия и външна политика“, в която предлага отказ от военно-политическата доктрина за „масивно възмездие“ и да се премине към по-гъвкава стратегия за ограничено използване на ядрени оръжия. Впоследствие тази концепция формира основата на официалната доктрина на Съединените щати, наречена „стратегия за гъвкав отговор“.
Като експерт по сигурността Кисинджър работи в правителствени структури при президентите Дуайт Айзенхауер (1953-1961 г.), Джон Ф. Кенеди (1961-1963 г.) и Линдън Джонсън (1963-1969 г.). През 1961-1962 г. е консултант на Съвета за национална сигурност на САЩ (консултативен орган към президента). През 1961-1968 г. сътрудничи на Агенцията за разоръжаване и контрол над въоръженията, както и на изследователската организация “Rand Corporation” (един от най-големите “мозъчни тръстове” в страната; изучава проблемите на международните отношения и националната сигурност, научни, технически, икономически и военни въпроси). От 1965-1968 г. работи в Държавния департамент.
Президентски съветник и държавен секретар (1969-1977 г.)
Президентът Ричард Никсън (1969-1974 г.) назначава Кисинджър за ръководител на Съвета за национална сигурност. Той заема този пост от януари 1969 г. до ноември 1975 г., а от септември 1973 г. е и държавен секретар. Това е единственият път в историята на САЩ, когато един човек е заемал и двете длъжности едновременно. Кисинджър запазва поста държавен секретар при Джералд Форд (1974-1977 г.). През всичките тези години той играе водеща роля във външната политика на САЩ. С неговото име се свързват много дипломатически стъпки, включително инициативата за провеждане на политика на разведряване, което доведе до значително намаляване на напрежението в съветско-американските отношения и намаляване на интензивността на конфронтацията между социалистическите и капиталистическите страни. Един елемент от тази политика бяха преговорите за ограничаване на стратегическите оръжия, които доведоха до подписването на американско-съветските договори за ограничаване на стратегическите оръжия и противоракетната отбрана през 1972 г., както и няколко невоенни двустранни споразумения за сътрудничество. В същото време той участва в разработването на план, който предвиждаше създаването на дъга на нестабилност близо до южните граници на СССР, чиято цел беше разделянето на централноазиатските републики.
Хенри Кисинджър играе важна роля в преговорите между СССР, САЩ, Франция и Великобритания през 1971 г. за споразумение за статута на Западен Берлин, което води до значително облекчаване на ситуацията в Европа.
Той също така участва активно в подготовката на срещата между Ричард Никсън и Мао Цзедун през 1972 г., на която се посочва сближаването на САЩ с Китай.
През 1973 г. той е сред авторите на Парижкото мирно споразумение за прекратяване на войната във Виетнам, която продължава от края на 50-те години на миналия век. За тази дейност той получава Нобелова награда за мир (по-късно това споразумение е нарушено, във връзка с което северновиетнамският политик Ле Дук То, който споделя наградата с Кисинджър, отказва да я приеме).
В началото на 70-те години, благодарение на неговата „дипломация на совалката“, преговорите за разрешаване на арабско-израелския конфликт завършват с подписването на две споразумения за разделянето на израелските и египетските войски на Синайския полуостров. Друг важен документ, разработен с негово участие, е Заключителният акт от Хелзинки от 1975 г., който консолидира принципите на мирно съвместно съществуване на държави с различни социални системи.
Други дейности
След като напуска държавната служба, Хенри Кисинджър започва да преподава в Института по международни отношения към Джорджтаунския университет. През 1982 г. той създава Kissinger Associates, консултантска фирма за политици и бизнесмени. През 1983 г. той председателства Националната двупартийна комисия за Централна Америка. През 1984-1990 г. е член на Президентския съвет по външни работи, съветва Роналд Рейгън и Джордж Буш (старши) при подготовката на срещите им с ръководителя на СССР Михаил Горбачов. През 2002 г. той ръководи независима комисия за разследване на атентатите от 11 септември.
Според американски и британски медии той е съветвал и президента Доналд Тръмп по въпроси на външната политика, по-специално отношенията с Руската федерация.
Отзиви, критики
Медиите наричат Хенри Кисинджър „великият майстор на дипломацията“, „глобалният консултант“ и „гуруто на външната политика“. В проучване на Foreign Policy от 2015 г. той беше обявен за най-ефективния държавен секретар на САЩ през последните 50 години. Наследството му обаче е двусмислено. Дейностите му като съветник по националната сигурност и държавен секретар бяха критикувани както от либерали, така и от пацифисти и от дясното крило на политическия елит в САЩ.
Правозащитници обвиниха Кисинджър в участие в репресиите в някои страни от Латинска Америка, които се разгърнаха след идването на власт на военните с подкрепата на американското разузнаване през 70-те години, включително в Аржентина и Чили.
Кисинджър и Русия
Кисинджър многократно е посещавал Русия. По време на тези пътувания той се срещна с руския президент Владимир Путин повече от 10 пъти (първата през юли 2001 г., последната на 29 юни 2017 г.). Той смята, че „Русия трябва да се третира като важен елемент в новата система на глобално равновесие“ и че „балансът между Русия и САЩ ще укрепи стабилността в света“. Той многократно е изразявал мнение, че Вашингтон трябва да “признае хегемонията на Русия” в бившите съветски републики от Беларус до Казахстан.
Книги
Кисинджър е автор на множество трудове за външната политика на САЩ, включително мемоари. Някои от тях са преведени на руски, сред които “Ядрено оръжие и външна политика” (1959 г.), “Години в Белия дом” (1979 г.), “Повратни години” (1982 г.), “Дипломация” (1997 г.), “Дали Америка се нуждае от външна политика? Към дипломация за 21 век” (2002 г.), “За Китай” (2011 г.), “Световен ред” (2014 г.).
