Да бъде свикано Велико Народно събрание, предложиха от ДПС. Това заяви през седмицата в парламента председателят на Движението и на парламентарната група Мустафа Карадайъ. “Свидетели сме на тотален разпад на държавността, всичко, което се случва, е много жалко, всичко се разпада”, посочи той. “Затова сега в тази ситуация ние от ДПС предлагаме свикване на Велико Народно събрание”, отбеляза Карадайъ. Той също така припомни, че още преди година и половина от партията са предложили промени в основния закон на страната.
През годините отношението към тази институция у нас е различно. Според Търновската конституция от 1789 г. само Велико Народно събрание има право да променя конституцията на страната, да решава въпроси, свързани с промяна в територията, и да избира българския монарх.
Приетата през 1947 г. Димитровска конституция не предвижда свикването на Велико Народно събрание, макар че функциониращото по това време Шесто Велико Народно събрание продължава да работи до 1949 година.
Малко след промените у нас през ноември1989 г., в началото на 1990-а отново е въведена институцията на Велико Народно събрание с промяна на Живковата конституция от 1971 година. В новата Конституция, приетата през 1991 г., Великото Народно събрание има изключителното право да извършва определен кръг конституционни промени, макар че други промени могат да бъдат правени и от Обикновено Народно събрание.
Великото Народно събрание е специализирана законодателна институция в Република България, според Конституцията. То има разширен състав – 400 депутати, в сравнение с Обикновеното Народно събрание и има изключителни права да решава определен кръг въпроси.
Свикване
Народното събрание решава да се произведат избори за Велико народно събрание с мнозинство две трети ( 160 депутати) от общия брой на народните представители.
Президентът насрочва избори за него в тримесечен срок от решението на Народното събрание. С произвеждането на избори за Велико народно събрание пълномощията на Народното събрание се прекратяват.
Великото народно събрание приема решение по внесените проекти с мнозинство две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни.
Великото народно събрание решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано.
В неотложни случаи Великото народно събрание изпълнява функциите и на Народно събрание.
Правомощията на Великото народно събрание се прекратяват, след като то се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. В този случай президентът насрочва избори по реда, определен със закон.
Актовете на Великото народно събрание се подписват и обнародват от неговия председател в седемдневен срок от приемането им.
В България досега са били проведени седем Велики Народни събрания.
Първото ВНС заседава в Търново от 17 април до 25 юни 1879 г. с председател екзарх Антим. То избира германския принц Александър Батенберг за пръв български княз.
Второто ВНС заседава в Свищов на 1 юли 1881 г. с председател Тодор Икономов. То суспендира Търновската конституция и въвежда Режима на пълномощията, като гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни права да управлява страната 7 години с помощта на Държавен съвет.
Третото ВНС заседава в Търново от 19 октомври 1886 г. до 3 август 1887 г. с председател Георги Живков, по-късно заместен от Димитър Тончев. То избира за княз принц Валдемар Датски, а след отказа му да заеме престола избира германския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за княз на България.
Четвъртото ВНС заседава в Търново от 3 до 17 май 1893 г. с председател Димитър Петков. То приема закон за изменение на 13 члена от Търновската конституция – създават се две нови министерства, князът получава правото да награждава с ордени, променят се ограниченията на вероизповеданието на монарха и престолонаследника и други.
Петото ВНС заседава в Търново от 9 юни до 9 юли 1911 г. с председател Стоян Данев. То приема изменение на Търновската конституция – титлата “княз” се заменя с “цар”, разширяват се външнополитическите правомощия на монарха и други.
Шестото ВНС заседава в София от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г. с председател Васил Коларов. То изработва и приема през 1947 г. Конституция на Народна република България и други важни закони.
Седмото Велико Народно събрание се открива във Велико Търново, но заседава в София от 10 юли 1990 г. до 2 октомври 1991 г. с председател акад. Николай Тодоров. На 12 юли 1991 г. то приема Конституцията на Република България и продължава да изпълнява функциите на Обикновено Народно събрание до избирането на ново такова. С новия основен закон се отменя Конституцията на Народна република България от 18 май 1971 година.
Съгласно новата Конституция, България е република с парламентарно управление. Въвежда се постът президент, който се подпомага в работата си от вицепрезидент.