Сега е времето за действена политика, а България спи. Брюксел е подготвил предложение за 4-годишен „план” на икономиките от съюза през призмата на ключови финансови показатели, които да отчитат спецификата в развитието на всяка отделна страна. Ние трябва решително да поискаме разхлабване на фискалните мерки примерно за първите две години, което да ни позволи по-лесно да покрием критериите за членство в Еврозоната, а в средносрочен план постепенно да затегнем коланите.
Това съобщи специално за „БАНКЕРЪ” Любомир Каримански, бивш председател на бюджетната комисия в парламента и съветник на служебния финансов министър Росица Велкова. Той уточни, че за нас равнището на държавната задлъжнялост не е никакъв проблем, но за дефицит под 3%, какъвто е сегашният критерий за членство в Групата на богатите в ЕС, трябва да се положат доста усилия и да се очертае стратегия за действие.
Правилата на Европейския съюз за дълговите задължения ще бъдат реформирани, за да се даде на държавите членки по-голяма фискална свобода за модернизиране на икономиките им, съобщи Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА. Някои смятат, че това ще стимулира инвестициите и ще даде тласък на растежа, но други, начело с Германия, се опасяват, че разхлабената фискална политика само ще увеличи дефицитите и дълговете на силно задлъжнелите страни. Неотдавнашните кризи накараха дори пестеливи държави като Германия или Нидерландия да поемат големи суми публичен дълг, което доведе до призиви за реформи.
Строгите правила на блока за дълга и дефицита,
известни като Пакт за стабилност и растеж, бяха временно преустановени заради пандемията от КОВИД-19, а и това преустановяване беше удължено заради неимоверно високите цени на енергията, последица от войната на Русия срещу Украйна.
“Едновременно гарантираме както равнопоставеност, така и отчитане на специфичните за всяка страна ситуации”, заяви на пресконференция в края на април комисарят на ЕС по въпросите на икономиката Паоло Джентилони.
Според действащите правила на Евросъюза за разходите публичните дефицити на държавите членки не бива да надвишават 3 процента от брутния им вътрешен продукт, а съотношението на дълга към БВП трябва да остане под 60 процента. Съгласно тези правила страните трябва да връщат по 5 процента годишно от дълга, който надвишава границата от споменатите 60 процента. При силно задлъжнелите това е пагубно за растежа. Правилата датират от 90-те години на миналия век и често са били пренебрегвани още преди пандемията. Така че и поради тази причина те трябваше да бъдат реформирани.
Сегашното предложение за реформа запазва предишната цел за ограничаване на дълга, но ще има по-голяма гъвкавост чрез специфични за всяка държава планове за неговото намаляване.
Очаквано,
отношението към новите предложения е много различно
в отделните страни. “Пестеливите” северни държави, включително Германия, искат правилата да останат строги, докато южните като Италия твърдят, че те ограничават възможностите им за инвестиции. Дълговете на страните от ЕС нараснаха рязко през последните 15 години и общността се стреми да сключи споразумение по въпроса до края на тази година.
Берлин призовава за задължителни цели,
опасявайки се, че реформата ще отслаби прекалено бюджетните ограничения на съюза и ще подкопае безпристрастното и справедливо отношение в него.
“Германия не може да приеме предложения, които водят до отслабване на Пакта за стабилност и растеж”, отбеляза германският министър на финансите Кристиан Линднер и добави, че са необходими “значителни корекции”.
Възраженията му срещу промените приличат на “рецепта от миналото”, коментира служител на Европейската комисия.
Във връзка с реформата на фискалните правила заместник-председателят на комисията Валдис Домбровскис изтъкна, че “живеем в свят, който е много по-различен от този преди 30 години. Различни предизвикателства, различни приоритети” и новите правила ще трябва да отразяват тези различия.
Комисията изглежда се опитва да удовлетвори Германия с предложение, според което държавите членки е необходимо да намаляват дефицита си с 0.5 процента годишно, ако той надхвърля 3 процента от БВП.
Франция обаче не е доволна от тази промяна.
Нейният дълг възлиза на около 110 процента от брутния вътрешен продукт.
“Някои точки противоречат на духа на реформата… Ние сме против еднакви, автоматични правила за намаляване на дефицита и дълга”, бе позицията на френския министър на финансите Брюно Льо Мер, изказана в края на април.
И все пак мнозинството е за индивидуалния подход
Белгийският министър на финансите Венсан ван Петхем приветства предложението, особено специфичния за всяка страна подход. Според него намаляването на дълга, като същевременно има съсредоточаване върху инвестициите и реформите, е от съществено значение. Сегашното белгийско правителство иска да се върне в нормите и да намали дефицита до 2.9 процента до 2026 година.
Нидерландската министърка на финансите Сигрид Каг посочи, че страната ѝ е “доста очарована” от плановете, но подчерта важността на “надеждното намаляване на дълга” и надзора. “Нещата може да изглеждат прости, но всъщност детайлите са сложни и вероятно ще създадат проблеми”, смята тя.
Испанската финансова министърка Надя Калвиньо, която ще наблюдава преговорите през втората половина на годината, твърди, че ще направи “всичко възможно” за одобряване на новите фискални правила през настоящата година. Испания ще поеме председателството на ЕС през второто полугодие на 2023-та и приветства специфичния за всяка страна подход в предложението на Еврокомисията.
Междувременно между Брюксел и Мадрид има разминаване в прогнозите за испанския дефицит. Испанското правителство е изчислило, че ще го намали до 3 процента през 2024 година. Според комисията обаче той ще нарасне до 3.3 процента.
От Рим министърът на икономиката Джанкарло Джорджети определи предложението на еврокомисията за законодателна реформа като “стъпка напред”, която ще позволи да не се връщаме към стария пакт. Същевременно Джорджети не скри разочарованието си от провала на т. нар.златно правило, което щеше да позволи приспадането на стратегическите инвестиции от сметките.
Румънският министър на финансите Адриан Къчу е на мнение, че пакетът трябва да постигне баланс между “устойчивостта (стабилни публични финанси) и приобщаващия и устойчив икономически растеж (нуждите от реформи и инвестиции)”. Той добави, че новата рамка е необходимо да създаде достатъчно условия за стимулиране на инвестициите в държавите с икономически затруднения или несигурно фискално пространство.
Да припомним, че в ЕС, освен Франция, има още страни с огромен дълг. Този на Италия възлиза на 144.4 процента от БВП, докато в Белгия се очаква дълговото бреме да достигне 106 процента до края на тази година.
Методологията по-строга ли е за по-малките държави?
Словения например се опасява, че е трудно да се изготви обща методология за измерване на нивата на дълга поради огромните различия между страните членки. “Когато става въпрос за това, базовото предложение на комисията не ни харесва особено”, каза министърът на финансите Клемен Бощянчич в Брюксел на 16 май. Страната обаче приветства подхода за съсредоточаване върху наблюдението на развитието на дълга, а не на структурните дефицити, главно защото последните са много трудни за изчисляване, а и резултатите могат да варират много в зависимост от методологията. Основното притеснение на Словения е, че по отношение на методологията комисията би могла да бъде по-строга към малките държави.
Хърватия подкрепя новото предложение, което има за цел да повиши устойчивостта на публичния дълг и да даде на страните по-голяма автономия при провеждането на фискалните им политики. Но смята предложения модел за анализ на устойчивостта за неприемлив, тъй като би я поставил сред държавите с висок риск.
“Намираме и сегашната система за абсолютно приемлива. Не сме в нарушение на съществуващите правила, но напълно подкрепяме всяко подобрение, което да увеличи прозрачността и простотата при прилагането на методологията”, отбеляза хърватския финансов министър Марко Приморац.
България все още се надява
да се присъедини към еврозоната до 2025 г. и дефицитът й да остане под прага от 3 процента. През 2022-ра дългът й е възлизал на 22.9 процента от БВП, показват предварителните данни, публикувани от Националния статистически институт в края на април. Фискалният резерв към 31 март пък възлиза на равностойността на над 6 млрд. евро.
Ние имаме своите специфики и нагласи, които може и трябва ясно да огласим на предстоящата Първа официална кръгла маса по пакта, която се очаква да се проведе по време на Съвета по икономическите и финансовите въпроси (Екофин) в средата на юни.
Иначе може да се окаже, че Брюксел е готов да ни ушие костюм по поръчка, но ние не знаем какво искаме.
