Турският президент Реджеп Тайип Ердоган спечели историческа победа на втория тур на президентските избори. В годината на честването на стогодишнината от основаването на Република Турция, народът го избра за президент за следващите пет години.
Според предварителните данни на ЦИК, които бяха обявени от ръководителя на избирателната комисия Ахмет Енер, Ердоган печели 52,14% от гласовете след обработка на 99,43% от бюлетините. Неговият съперник, лидерът на опозицията Кемал Кълъчдароглу, получава 47,86% от гласовете.
Според Анадолската агенция около 400 000 бюлетини остават необработени, което вече няма да може да повлияе радикално на ситуацията. ЦИК планира до 1 юни да обяви официалните резултати както от президентските, така и от парламентарните избори на 14 май.
За 69-годишния Ердоган, избран за първи път през 2014 г. и преизбран на този пост през 2018 г., това ще бъде трети мандат на най-високия държавен пост. Преди него само първите трима президенти на Турция са били на власт три последователни мандата: основателят на републиката Мустафа Кемал Ататюрк (1923-1938 г., четири мандата), неговият наследник Исмет Иньоню (1938-1950 г., четири мандата) и Mahmud Celal Bayar (1950-1960, три мандата).
През 2001 г. Ердоган основа и оглави Партията на справедливостта и развитието (ПСР). Той събра ислямски консерватори, десноцентристи и представители на бизнеса.
През ноември 2002 г. ПСР печели 34,3% от гласовете на парламентарните избори и получава възможност да състави правителство. Поради криминално досие Ердоган не можеше да бъде избран в парламента и да оглави кабинета на министрите (премиерът се избираше измежду депутатите в парламента). В резултат на това правителството беше инструктирано да сформира заместник-председателя на ПСР Абдула Гюл. Ердоган стана депутат през март 2003 г., след като отмени забраната за избиране на предишни осъждани граждани в законодателния орган.
Като премиер
На 14 март 2003 г. Ердоган е одобрен от парламента за министър-председател (фактически ръководител на страната в парламентарна република). Той беше на поста до 28 август 2014 г. За този период БВП на страната нараства 2,7 пъти – от 303 млрд. долара до 820 млрд. долара. През 2005 г. националната валута лирата е деноминирана, инфлацията намалява от 45% през 2003 г. до 7,5% през 2013 година.
През годините на премиерството на Ердоган контролът над армията беше засилен – няколкостотин военни бяха арестувани и осъдени по обвинения в подготовка на военни преврати. През лятото на 2013 г. полицията потуши антиправителствените демонстрации в Истанбул и други части на Турция. Турските власти многократно са се опитвали да блокират Twitter, Facebook и YouTube. В тази връзка Ердоган често беше обвиняван в опит да ограничи свободата на словото и в авторитаризъм.
Като министър-председател Ердоган се застъпваше за трансформирането на парламентарната форма на управление в президентска. При него през 2007 г. бяха направени поправки в конституцията, които предвиждаха избор на президента чрез всеобщо гласуване (преди това избран от парламента).
Като президент
На 10 август 2014 г. Ердоган печели президентските избори на първия тур с 51,8% от гласовете (първите преки президентски избори в страната). Най-близкият му съперник Екмеледдин Ихсаноглу, който се кандидатира за блок от опозиционни партии, получава 38,5 процента.
Като държавен глава Ердоган продължи да води политика, насочена към ислямизиране на страната и отслабване на влиянието на армията. Това доведе до опит за военен преврат на 15 юли 2016 година. С подкрепата на населението и лоялните на Ердоган военни части и полицията въстанието е потушено. Отговорността за организацията му президентът възлага на турския проповедник Фетхуллах Гюлен, който живее в САЩ (Гюлен има много последователи сред турската армия и полиция). В страната е въведено извънредно положение (до 19 юли 2018 г.). Над 13 хиляди души бяха задържани по обвинения в участие в преврата.
След това президентът промени системата на командване на въоръжените сили, а по-късно на референдум на 16 април 2017 г. бяха одобрени промени в конституцията, предвиждащи установяването на президентска форма на управление (51,41% от гласувалите за с избирателна активност от 87,2%). Освен това, благодарение на тези поправки, през май 2017 г. Ердоган възобнови членството си в Партията на справедливостта и развитието и беше избран за неин председател (преди това конституцията не позволяваше на лидера на държавата да бъде член на която и да е партия; членството на Ердоган в ПСР беше спряна през август 2014 г.).
На 24 юни 2018 г. Ердоган беше преизбран за втори мандат с 52,59% от гласовете на първия тур (най-близкият му съперник Мухарем Индже от основната опозиционна Републиканска народна партия получи 30,64% от гласовете). Встъпи в длъжност на 9 юли 2018 година.
Външна политика
По време на президентството на Ердоган Анкара зае твърда позиция по кюрдския въпрос. През декември 2015 г. – февруари 2016 г. турската армия проведе мащабна операция срещу ПКК на границата със Сирия и Ирак в градовете Джизре и Силопи. Анкара проведе три военни операции в Сирия срещу “терористични групи от сирийски кюрди, заплашващи Турция” – “Щитът на Ефрат” (2016-2017), “Маслинова клонка” (2018) и “Извор на мира” (2019). В резултат на това участъкът от турско-сирийската граница между градовете Аазаз и Джераблус, както и района, прилежащ към град Африн, преминаха под контрола на турските военни.
Основната цел на външната политика на Ердоган беше интегрирането на Турция в Европейския съюз (през 1987 г. беше подадена молба за влизане, а през 1999 г. страната получи статут на кандидат). Европа обаче предяви претенции към Анкара в областта на човешките права и свободата на изразяване, преследването на журналисти, правозащитници и учени. През 2017 г. Ердоган каза, че Турция вече не се нуждае от членство в ЕС, но преговорите така или иначе ще продължат (процесът стартира през 2005 г.).
Вторият мандат на президентството на Ердоган се характеризира с напрежение в отношенията на Анкара със западните страни. Така през 2019 г. Съединените щати спряха участието на Турция в изтребителната програма Joint Strike Fighter поради закупуването от турска страна на руските зенитно-ракетни системи (SAM) С-400 Триумф (договорът е подписан през 2017 г., т.е. второ – през 2020 г.). През 2019-2020г Съединените щати наложиха санкции на турски държавни институции и държавни служители (по-специално на турското Министерство на националната отбрана и неговия ръководител Хулуси Акар, турската дирекция на отбранителната промишленост и нейния ръководител Исмаил Демир) поради военната операция на Анкара в Сирия „Източник на Мир“ и закупуването на руската система за противовъздушна отбрана С-400.
