Ковачева: Устройственият правилник оставя нерешени проблеми с бавните ТЕЛК и НЕЛК

Диана Ковачева

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до служебния министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев във връзка с публикувания  за обществени консултации проект за изменение и допълнение на Правилника за устройството и организацията на работа на ТЕЛК и НЕЛК, в което посочва нерешени проблеми и настоява за намиране на адекватните им отговори.

„Като национален омбудсман и въз основа на многобройните жалби на граждани нееднократно съм посочвала, че забавянето на медицинската експертиза както от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК), особено изразено в някои области на страната, така и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) грубо нарушава права на гражданите, като прегражда възможностите да получават своевременно необходимата им подкрепа. Макар и с приетите промени в Закона за хората с увреждания и Закона за здравето да беше намерено, макар и частично, решение на проблемите, свързани със забавяне на редовното преосвидетелстване, то в останалите случаи, например с първичното освидетелстване, преосвидетелстването по повод влошено състояние, както и при временна неработоспособност и процедурата на обжалване, проблемът остава нерешен. За съжаление, това в голяма степен се отнася и за особено уязвима група, каквато са децата с увреждания, предвид недостига на специалисти по детски болести към съставите на ТЕЛК“, пише проф. Ковачева.

В становището си тя подчертава, че настоящият проект е положителна стъпка за решаване на голяма част от проблемите, най-вече за значително ускоряване на експертизата и преодоляване на субективизма при оценката, и като основа за продължаване на диалога и усилията за въвеждане на ICF, но е категорична, че подобна кардинална реформа, поставя много въпроси и неясноти, на които е необходимо да бъде намерено решение.

На първо място омбудсманът посочва, че предложението НЕЛК да не връща решението на ТЕЛК за повторно разглеждане повече от веднъж без съмнение ще доведе до ускоряване на процедурите по обжалване.

Отбелязва също, че е необходимо да бъде регламентиран съкратен срок за произнасяне на ТЕЛК в случай на отмяна и връщане на експертното решение, предвид практиката на Териториалните поделения (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) да прекратяват изплащането на пенсия за инвалидност, поради отмяната на решението, което остава, често за продължителен период, гражданите без доход.

 „Смятам също, че e възможно нееднозначно и не в интерес на гражданите тълкуване на смисъла на „продължително (повече от 30 дни) болнично или домашно лечение“, тъй като е възможно граждани с тежки увреждания, които не им позволяват да напускат дома си, да не провеждат лечение, както и да са минали по-малко от 30 дни, но прогнозата да не предвижда подобряване на състоянието им“, допълва общественият защитник.

Тя подчертава още, че не е уточнено дали определянето на потребност от чужда помощ, извън посочените в чл. 40, ал. 2 случаи, ще се извършва само по документи и как ще бъде обективно оценена възможността лицата да се обслужват самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности.

Проф. Ковачева е категорична, че изпращането на експертното решение от РКМЕ на ТП на НОИ едва след като е проверила, че всички страни са уведомени и срокът за обжалване по чл. 63, ал. 1 е изтекъл, е предпоставка за забавяне на експертизата от Медицинските комисии към ТП на НОИ, чийто 14-дневен срок за обжалване започва да тече от получаването на експертните решения, и води до нарушени права на гражданите.

„Следва да се има предвид и че ако досега се налагаше тези комисии да се запознаят с МЕД на лицето след получаването му от РКМЕ, то разглеждане на медицинската документация, удостоверяваща настоящото здравно състояние на лицата би могло да се извърши и чрез осигуряване на достъп до информацията в електронната система, имаща отношение към експертизата“, пише омбудсманът.

Проф. Диана Ковачева обръща внимание, че регламентиране извършването на медицинската експертиза от ТЕЛК в болничната помощ и задължителното включване в съставите на началниците на клиники и отделения, може да доведе до редица проблеми, заради ангажираността им по договорите с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за изпълнение на дейностите по клинични пътеки.

Посочва, че не е ясно и какви мерки ще бъдат предприети в случай на отказ или съществено забавяне на сформиране на комисиите.

Тя акцентира и върху липсата на достатъчна квалификация и опит на лекарите в новосформираните комисии за извършване на оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степенна увреждане на лицата, което също е предпоставка за влошено качество на експертизата с произтичащото от това увеличаване на случаите на обжалване от страна на заинтересованите лица и органи.

Друг проблем, по който омбудсманът очаква решение, е функционалността на Информационна база данни за всички лица, преминали през ТЕЛК/НЕЛК за установяване на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане (ИБД), електронното здравно досие в Национална здравна информационна система (НЗИС) и съдържащата се в тях информация, включително за реда и начина на въвеждане (дигитализирането) на медицински документи.

Ковачева посочва, че регламентирането на разпределение на заявленията-декларации, подадени по повод освидетелстване и преосвидетелстване на случаен принцип чрез равномерно електронно разпределение, крие рискове от насочване към лечебно заведение за болнична помощ, което не разполага със специалисти по профила на заболяването.

 „В случай че лекарите от ТЕЛК имат съмнение за достоверността на съдържанието на медицинските документи, които имат отношение към експертизата, те могат да назначат допълнителни изследвания и консултации, които обаче пациентът би могъл да проведе в същите лечебни заведения, в които те са издадени. В тези случаи на практика няма как да бъде приложена разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, съгласно която, ръководителите на лечебните заведения, към които са създадени ТЕЛК, осигуряват своевременно цялостно амбулаторно или болнично изследване на освидетелстваните лица, предвид възможната отдалеченост на ТЕЛК от района на местоживеенето на лицата, предвидена именно за такива случаи“, посочва още омбудсманът.

Проф. Ковачева предлага в разпоредбата на чл. 32, ал. 4, съгласно която, когато за изясняване на отделни случаи се изискват непредставени документи или изследвания, да се предвиди, че ТЕЛК следва да се поизнесе на следващото заседание след постъпване на документите.  

Тя подчертава, че е необходимо да бъде обсъдена и възможността, когато лицето не е съгласно да предостави достъп до всички здравни записи в електронното му здравно досие на органите на медицинската експертиза за целите на производството по освидетелстване/преосвидетелстване.

„В тези случаи експертизата следва да бъде проведена само на базата на представената във връзка с експертизата медицинска документация, а евентуално включване в експертното решение на данни от електронното здравно досие на пациента би било в нарушение на изразената от него воля и нарушава негови права“, категорична е Диана Ковачева.

В становището си тя повдига и въпросът за  санкциите при неспазване на разпоредбите на ПУОРОМЕРКМЕ и настоява за задълбочено обсъждане, предвид досегашната практика ТЕЛК да не се съобразяват с нормативните разпоредби.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст