Че ПП-ДБ едновременно се издъниха и бяха насадени на пачи яйца със записа, ясно. Но инкасираният удар под кръста не ги разклати особено, а очакванията бяха да са поне в нокдаун. А последвалата дива злоба отсреща търси нокаут, за да ги довърши докато Борисов чака указания да нанесе ли финалния удар с провал на проектокабинета.
Пред парламента шефът на ДАНС отсече, че министри от кабинета “Петков” са работели против интересите на страната. Само че никой не ги разследвал за това, имало само образувано досъдебно производство “във връзка с изтичане на информация към гражданин на Северна Македония”. Което е спрямо съветничка на експремиера, и от него нищо няма да излезе. Както и от тънките намеци на шефовете на службите за държавна измяна сега.
Изслушването им пред депутатите беше предложено от “Възраждане”, за да кажат дали са назначени след съгласуване с чужди посолства. Те отрекоха, а ние разбира се не вярваме. Нито във Варшавския договор, нито в НАТО биха допуснали това. И понеже българският модел на национална сигурност е седенето на три стола между Вашингтон, Москва и Брюксел, няма смисъл да се лъжем, че си вярваме в лъжите.
Та, шефовете на службите нищо интересно не казаха. Интересна е единствено дивата ярост срещу ПП-то на Петков и Василев, от чието участие във властта някои сънуват кошмари. Едни крещят за незабавния им арест, други се хвалят че сторили най-голямата добрина на България, като ги свалили, трети зоват “всички национално-отговорни партии” да вземат мерки срещу опитите за установяване на “диктатура на умнокрасивитета”. А специално чистка в службите нямало да бъде допусната, понеже това било “болшевишко”. Пък и те били “сериозно реформирани”.
Може, но не сме го усетили. Като не смогнаха да познаят дали Русия ще нападне Украйна, поне да позапушат вътрешните дупки в “сигурността”и “законността”, от които българите са пропищели. Че пробивите и пробойните не са отворени от Кирил и Асен, а покрай евроатлантическия етикет дрешката на държавата е кръпка до кръпка.
