Ала-бала: Нещо несериозно, глупаво, безсмислено (Български тълковен речник)
Фамозният (меко казано) запис на среднощното заседание на ПП дава множество поводи за коментари и тълкувания. Един от най-обсъжданите пасажи е следното несвързано изказване на Кирил Петков, даващо представа за реалното политическо влияние на партията му: „Истината е, че цялата схема, която ние направихме тези 2 години, интелектуалците са 7% до 10 процента. Ако пуснеш народа, както е структуриран в момента, ние трябва да сме 10% с ДБ, с всичко. Направихме леко ала-бала през президента, вкарахме един кон, лека-полека естественият процес, ако успеем да направим нещо, ще бъде това“.
Мнозина се питат, а някои спекулират какво означава „направихме леко ала-бала през президента“. Но преди да стигнем до конкретния отговор, трябва да изясним един предварителен и първостепенен въпрос. А именно, това, което чухме от устата на ръководителите на „добрите сили“, нормално (леко превъзбудено) политическо говорене ли е, или оголена скандална същност на една група хора, борещи се с всякакви средства за власт. Една малка, но много гласовита и медийно обгрижвана тайфа от пишман-евроатлантици поде рефрена, че нищо особено не се е случило. Имаше дори реторично-истерични въпроси, като „Божичко, това ли е скандалът?“ и
„Къде, по дяволите е скандалът?“
Мнозинството от нормалните българи обаче смятат, че става дума за колосален политически скандал с вътрешни и международни измерения, който показва истинската същност на основните му герои – алабалисти.
Скандалът не е само в арогантното, просташко говорене по адрес както на противниците, така и на (уж) партньорите – вътрешни и международни. Това говорене и обосноваващият го манталитет очевидно е ала-бала (нещо несериозно, глупаво, безсмислено), защото издава неадекватно усещане за превъзходство и комично усещане за непогрешимост и недосегаемост. Например, че ще вземеш Мария Габриел за „политически заложник“, който ще обезпечи стабилността на правителството и одобрението му зад граница.
Скандалът не е само в заявените намерения съзнателно да се заобикалят и дори брутално да се нарушават морални принципи и правни норми на демократичното управление. Това е ала-бала (несериозно, глупаво, безсмислено) на квадрат, защото само напълно неадекватен човек може да си помисли, че формалното притежаване на властови пълномощия би му дало реална възможност да управлява като средновековен сатрап. Ясно е, както мнозина отбелязаха, че „умните и красивите“ не са разбрали защо толкова бързо и толкова позорно паднаха от власт.
Скандалът дори не е в налудничавата представа, че
подобни методи на действие
могат да дадат някакво реално предимство на извършителите им. Това вече е ала-бала (несериозно, глупаво, безсмислено) на куб, защото дори да бяха взели властта и започнали да осъществяват налудния си план, ПП-тата щяха да се сгромолясат още по-бързо и по-болезнено. Но са достатъчно глупави, за да не го осъзнават.
Най-скандалното нещо в това петчасово словоблудство е крещящото лицемерие, желанието на „добрите сили“ хладнокръвно да заблудят обществото относно истинската същност. Откровената дискусия в ръководството на „истински демократичната партия“ показва същността на една нова порода в българската политика – шмекерите-алабалисти. Техният „номер в живота“ е да се представят за такива, каквито не са. Трябва да признаем, правят го талантливо. Само за няколко месеца те изградиха невероятна Политическа Пирамида, която подмами стотици хиляди хора, включително държавния глава, повярвал в техните качества и добри намерения да работят за благото на народа, а не за собствените си джобове.
Това, което Кирил Петков чистосърдечно признава е, че ако не се бяха представили за верни съратници на Румен Радев и не бяха обикаляли с него предизборните му прояви, ПП-тата щяха да вземат 7-8 процента.
Петков, Василев и компания не се промениха,
след като взеха властта. Те просто показаха истинската си същност. Само че ала-балата свърши.
Всеки нормален, добросъвестен човек е бил излъган поне веднъж в живота си от такива лицемери. Случи се и на президента. Когато същинската им природа се прояви в пълен мащаб, той ги определи с точната дума – шарлатани. Нека напомним, че така французите наричали лица, които използват музикални и театрални рекламни трикове, за да продават фалшиви лекарства по улиците. Лидерите на ПП се съизмерват с прочутия парижки шарлатанин Табарин, който не само е помнен дълго след неговата смърт, но и вдъхновил Молиер да напише комедията „По неволя доктор“.
Между другото,
не по-малко талантлив шарлатанин
е и Бойко Борисов. Той на времето сам призна как баламосва европейските лидери като се прави на прост: „Понеже съм прост и не знам английски, всъщност, не съм разбрал… Когато тези чужденци, премиери… се обаждат, аз им викам – ей, не е със лошо, прост съм, на мене английския ми е лош … с такова удоволствие обяснявам на колегата немец, баварец, че вследствие моята простотия всичко се случило… Накрая Гешев вика – „Абе, аз обичам да се правим на луд, ама вие, господин премиер, май се правите много успешно”.
Но докато Борисов отричаше, че е говорил такива неща, ПП-тата решиха, че могат да се хвалят с алабализмите си. Те и глашатаите им твърдят, че нищо особено не се е случило и че се подписват под всяка дума от записа. Резилът за страната ни е голям, но има и нещо хубаво – това несериозно, глупаво и безсмислено начинание ще оттече по каналния ред където му е мястото.
Впрочем, както показват записът, основните му герои изглежда се усещат накъде отиват работите и драпат да хванат „последно десет“.
