Брутният външен дълг на страната в края на март възлиза на 45.267 млрд. евро (50.1% от БВП*), което е с 3.89 млрд. евро повече в сравнение с края на март 2022 година. Това е записано в анализ на Българска народна банка.
В края на март краткосрочните задължения са 8.54 млрд. евро (18.9% от брутния дълг, 9.4% от БВП) и се увеличават с 1.25 млрд. евро на годишна база.
Дългосрочните задължения възлизат на 36.73 млрд. евро (81.1% от брутния дълг, 40.7% от БВП), като се повишават с 2.64 млрд. евро спрямо края на март миналата година.
От БНБ обясняват, че към края на март общо 27.07 млрд. евро (59.8%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
В евро пък са деноминирани 79.3% от брутните външни задължения при 79.6% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на март е 9.63 млрд. евро (10.7% от БВП). На годишна база той нараства с 2.06 млрд. евро.
Външните задължения на Централната банка са в размер на 2.01 млрд. евро (2.2% от БВП). Те се повишават със 74.2 млн. евро спрямо края на март миналата година. Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции“ (банки и фондове на паричния пазар) са 6.50 млрд. евро (7.2% от БВП). Те също се увеличават – с 1.41 млрд. евро на годишна база.
Външните задължения на „Други сектори“ са 12.41 млрд. евро (13.7% от БВП). Те обаче намаляват с 203.1 млн. евро спрямо същия месец на миналата година.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14.71 млрд. евро
(16.3% от БВП) в края на март, което е с 558.6 млн. евро повече спрямо края на март година по-рано.. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32.5 на сто към края на март при 34.2 на сто година по-рано.
* При БВП в размер на 90.36 млрд. евро за 2023 г. (прогноза на БНБ) и 84.56 млрд. евро за 2022 г. (данни на НСИ от 8 март 2023 г.).
