Кредитът за частния сектор продължи да се забавя през март, като годишният му темп на растеж достигна 11.9 на сто, при 12.4 на сто в края на февруари. Това се случи основно поради по-слабото нарастване на кредитите за нефинансови предприятия (ръст от 7.9% срещу 8.7% месец по-рано). Това отбелязват от Министерството на финансите в месечния си обзор на българската икономика, който представя конюнктурен анализ на основните макроикономически показатели.
Фирменият овърдрафт се забави в най-голяма степен от 13.9 на сто до 12.3 на сто, и това не бе компенсирано от лекото ускорение на дългосрочните кредити от 4.4 на сто до 4.6 процента. По-ниското търсене на оборотен капитал от фирмите може да се свърже със значителния отчетен спад на запасите в икономиката през първото тримесечие на 2023 г. според експресните оценки за БВП на Националния статистически инстут.
Кредитите за домакинства се забавиха минимално
до 14.6 на сто на годишна база (14.8% в края на февруари), и по този начин се върнаха до темпа си на растеж от края на миналата година. Потребителските и жилищните кредити отчетоха малко по-ниски растежи спрямо февруари месец и в края на март нараснаха съответно с по 12.1 на сто и 17.8 процента. Все още силното търсене на кредити от домакинствата съответства на предварителните данни за наетите и средната работна заплата за първото тримесечие, както и на бавната трансмисия на лихвената политика на ЕЦБ в цената на кредитите за домакинства.
Среднопретегленият лихвен процент по кредити за нефинансови предприятия се повиши с 54 базисни точки през март и достигна 4.25 на сто. Същевременно, средната цена на потребителските и жилищните кредити се понижи спрямо февруари съответно с по 12 и 6 базисни точки. Обемите на новоотпуснатите кредити в тези сегменти се увеличиха през месеца както спрямо втория месец, така и спрямо съответния месец на 2022 година.
Среднопретегленият лихвен процент по срочни депозити беше по-висок с 9 базисни точки от отчетения през февруари и достигна 1.22. процента.
