На 1 юни: Как да спрем кибертормоза между децата?

За първи път по повод Деня на детето – 1 юни, Националният статистически институт представи специализирана публикация, посветена на данните за децата в България.

От своя страна УНИЦЕФ публикува на български език регионалния доклад: „Положението на децата в Европа и Централна Азия“, предаде БТА. В проучването родителите са помолени да посочат кои видове подкрепа за семейството от страна на държавата, бизнеса и общността биха определили като най-важни. Резултатите показват, че 26% от родителите определят качествената предучилищна подготовка като най-важната държавна мярка в подкрепа на семействата, а 25% от родителите смятат за най-важно осигуряването на повече и по-достъпни детски градини.

Според проучването около 35-40 милиона деца живеят в риск от бедност, а България е в топ 3 на страните с най-висок дял на деца в риск от бедност и социално изключване в Европейския съюз, като у нас застрашените от подобна съдба са 33 процента.

През октомври 2022 г. българското правителство е приело цялостен Национален план за действие за изпълнение на Европейската гаранция за детето до 2030 година. Планът ще бъде ключов инструмент за постигане на националната цел за намаляване на броя на децата, живеещи в риск от бедност или социално изключване, със 197 000 до 2030 година. Ключов приоритет за УНИЦЕФ е да подкрепи националните усилия за ефективното прилагане на Европейската гаранция за децата и за трайното извеждане на децата от бедността в България, посочва представителят на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн. 

Друг проблем е, че у нас има стряскащи неравенства в здравеопазването. В България процентът на преките разходи или доплащане от лични средства като % от текущите разходи за здравеопазване остава висок – 39 на сто. Не трябва да се пренебрегва и проблемът с онлайн тормоза сред децата.

Поне половината от младото население на САЩ е било изправено пред онлайн тормоз през 2022 година.

Това сочи статистика на Pew Research Center. Според проучване в началото на 2021 г. пандемията от COVID-19 и последиците от нея значително са увеличили нивата на кибертормоз онлайн.

Около 28% от децата по света са преживели кибертормоз, който е расово мотивиран, според техните родители, като най-висок процент се наблюдава в Индия и Съединените щати.

Според проучване на Центъра за изследване на кибертормоза през 2021 г., момичетата са с 23.7% по-склонни да бъдат тормозени, а транссексуалните тийнейджъри с 35.4 процента.

Въпреки че кибертормозът засяга най-много тийнейджърите (46% от тийнейджърите в САЩ), почти 41% от възрастните в САЩ са били изправени пред някаква форма на кибертормоз от 2020 г. до 2021 година.

Последните статистики за кибертормоза за България са от април 2023 година. Според данни, изнесени на дискусия “Киберзащитници” в Пловдив от експерта по темата Владимир Бронфенбренер, у нас 59% от децата са били жертви на кибертормоз под различни форми.

Какво представлява кибертормозът?

Кибертормозът представлява извършване на насилие, заплашване или унижение спрямо други хора чрез използване на интернет пространството. То се осъществява чрез различни онлайн платформи и средства комуникация, включително социални мрежи, електронна поща, чатове, форуми, съобщения и други.

Kибертормозът включва публикуване на обидни, унизителни или дискриминиращи коментари, които имат за цел да наранят и унижат други хора. Кибертормозата може да включва изпращане на заплахи, шантажиране или изнудване на хората чрез електронни съобщения или снимки/видео материали. Също така такъв вид тормоз може да бъде и споделяне на неподходящи, позорни снимки или видеоклипове със сексуално съдържание на някого без неговото съгласие.

Кибертормозът може да включва и създаване на фалшиви профили или извършване на измами с цел вредa.

Друга форма на кибертормоза е т. нар. „кибербулинг“. При този вид тормоз се извършва систематично насилие или унижение спрямо определена жертва в продължителен период от време.

В кои социални мрежи децата най-често стават жертва на кибертормоз?

Социалните мрежи са с най-висок процент на кибертормоз, тъй като те дават на насилниците усещане за анонимност.

Facebook е социалната мрежа, където най-често хората стават жертва на кибертормоз – 75% от жертвите в САЩ през 2021 година. Facebook е следван от Twitter и Instagram, където 24% хората, които използващи приложенията,съобщават, че са били подложени на дискриминационен тормоз.

Същото проучване показва, че децата се сблъскат с кибертормоз и в други приложения на социалните медии, като Snapchat (15%) и TikTok (9%).

rjkenv

*cloudwards

Какъв е ефектът от кибертормоза?

Кибертормозът може да има сериозни последствия за жертвите – психологическа травма, намалена самоувереност, депресия, тревожност, пропуски в училище, както и мисли за самоубийство. 

Проучвания от 2021 г. показват, че кибертормозът е оказал пагубно влияние върху самочувствието на две трети от жертвите тийнейджъри. След като са преживели редовен кибертормоз, повече от половината от младежите са се почувствали ядосани, над една трета са се почувствали наранени, а около 13% са се уплашили.

В проучване, проведено от малайзийски университет, по-голямата част от интервюираните участници (85 %) споменават, че кибертормозът е повлиял на академичните им постижения и оценки. 

В проучване на Националния институт по здравеопазване, между повече от 10 000 участници на възраст между 11 и 15 години, се установява, че вероятността тези, които са били жертви на кибертормоз, да съобщят за мисли или поведение, свързано със самоубийство, е четири пъти по-голяма от тази на онези, които не са били жертви на други младежи онлайн. Затова е важно да се предприемат мерки за превенция и намеса в случаите на кибертормоза.

Как можем да предпазим децата от кибертормоз?

Онлайн тормозът има много форми и може да бъде насочен към всеки. В някои случаи се основава на нещо напълно извън контрола на жертвата, като тяхната раса или пол. В други може да се подхранва от аспекти, които се променят по-лесно, като тегло или външен вид.

За да предотвратят този вид злоупотреба, родителите трябва да са сигурни, че децата им разбират колко е важно да не споделят лична информация онлайн или чрез текстови съобщения, като например къде живеят или ходят на училище, членове на семейството им и на колко години са.

Родителите също трябва да обяснят, че всякакви публикации или съобщения за някой друг могат лесно да бъдат манипулирани от други за тяхна лична изгода и могат да доведат до тормоз, ако не се използват отговорно.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст