“Дойче банк” използва изкуствен интелект, за да преглежда портфейлите на богатите си клиенти. “Ай Ен Джи” следи за потенциални потребители, които ще спрат да обслужват задълженията си. “Моргън Стенли” посочва, че банкерите му “експериментират” в “сигурна и стабилна среда”. “Джей Пи Морган Чейс” пък набира таланти като огласява повече позиции за въвеждане на изкуствения интелект от който и да било друг конкурент. Революция на изкуствения интелект (AI) се разгръща на Уолстрийт в хода на нарастването на интереса към технологията и вероятното й влияние върху бизнеса. В най-ентусиазираните банки около 40% от всички новооткрити работни места са за позиции, свързани с AI.
Те включват инженери за набор и анализ на данни и експерти за моделиране на търговски стратегии, както и за етични и управленски роли, показва ново проучване на консултантската фирма “Евидънт”. Парадът води “Джей Пи Морган”, обявил 3651 работни места в тази ниша в световен мащаб от февруари до април – почти двойно повече от следващите го “Ситигруп” и “Дойче банк”, по информация на “Евидънт”. “Айген текнолъджис”, която помага на фирми като “Голдмън Сакс груп” и “Ай Ен Джи” с AI, посочва, че запитванията от банките са скочили петкратно през първото тримесечие на 2023-а в сравнение със същия период на миналата година.
Пускането на ChatGPT през ноември 2022-а “направи всеки – борд, главен изпълнителен директор и ръководител – много по-убеден, че това променя играта”, коментира Александра Мусавизадех – главен изпълнителен директор и съосновател на “Евидънт”. Тя добавя, че “цената на талантите се качва”, описвайки положението като “надпревара за оръжията на AI”. Наградата – перспективата, че оперативната дейност ще се управлява по-ефикасно и ефективно, а сложните анализи и моделирането на риска ще са по-лесни и бързи. Това е особено съблазнително за банковия сектор, където потоците от данни подкрепят все по-комплексните инвестиционни решения, въпреки неизвестните за възможностите на изкуствения интелект и опасенията как той да бъде регулиран. Процесът вече е в ход, твърдят юристи, които консултират кредиторите за технологията и по регулаторни въпроси.
“Дойче банк” внедрява т. нар. “дълбоко опознаване”, за да анализира дали международните клиенти на частните й банкови услуги не са инвестирали прекалено ударно в конкретен актив и да осигури на индивидуалните потребители подходящи фондове, облигации или акции. Впоследствие, след проверка за спазването на съответните регулации, консултантите прехвърлят генерираните от AI препоръки. В тази връзка ръководители на интернационалната частна банка на германския банков лидер коментират, че са големи фенове на комбинацията между изкуствения и човешкия интелект.
“Джей Пи Морган” има сходни планове. Акулата от Уолстрийт е внесла през май патентовано приложение за услуга, подобна на ChatGPT, която да помага на инвеститорите да подбират конкретни ценни книжа, твърди добре информиран източник. Проектът все още е в ранен стадий.
“Моргън Стенли” споделя, че позволява на свързания с него бизнес да провежда тестове “от основата до върха”, използвайки големи езикови модели – обширни мрежи от изкуствен интелект, ползващи огромни количества текст от целия Интернет. През април банката информира, че е патентовала модел, използващ AI и задълбочени познания, за да интерпретира дали съобщенията на Федералния резерв изпращат сигнали за по-стриктна или за по-лежерна парична политика – тема, която вълнува всяка фирма, пазарен играч и инвестиционна група.
Този устрем буди известни опасения за прозрачност и ефективност: мнозина, вкючително и милиардерът инвеститор Уорън Бъфет, предупреждават, че желанието за придобиване на сложни системи от изкуствен интелект е предпоставка за бъдещи рискове. “Когато нещо може да върши всичко, аз започвам да се тревожа … защото знам, че няма да можем да го спрем”, сподели “оракулът от Омаха” на годишното събрание а компанията си “Бъркшър Хатауей” на 6 май.
Кредиторите винаги са използвали технологиите, за да извоюват предимство пред съперниците си, инвестирайки в набирането на експерти за натрупване и анализ на данни, на обучение на машини и дори на астрофизици. Тези инвестиции вече се отплащат.
“Уелс Фарго” използва обширни езикови модели, за да определи каква информация трябва да дават клиентите на регулаторите и как могат да подобрят бизнес-процесите си. Френската “БНП Париба” използва чатбоотве, за да отговаря на въпросите на клиентите си, а AI търси да открие и предотврати измами и пране на пари. “Сосиете женерал” използва компютърната си мощ, за да открива неправомерни действия на капиталовите пазари: тя оперира с 26 езика, за да обработи 2.5 млн. часа разговори и 347 млн. електронни съобщения всяка година.
Анализатори на “Голдмън Сакс” пресмятат, че 300 млн. работни места на пълен работен ден в световен мащаб биха могли да се автоматизират и заменят с изкуствен интелект. В тях могат да попаднат 35% от бизнеса и сектора на финансовите операции в Съединените щати.
Шефът на “Бенк ъф Америка” Браян Монихан заяви през април, че AI може да е “изключително полезен” и да редуцира персонала, но с предпазлив подход, защото “трябва да се разбере как се вземат решенията”.
Банкерите са задължени да не търгуват въз основа на информация, която не е надеждна – сериозен проблем в хода на разрастването на употребата на изкуствен интелект. И всяка уважавана банка трябва да “претърси” информацията от много широк диапазон от публични източници, за да създаде големи езикови модели.
AI е и доста скъпо удоволствие, както за разработване, така и за управление. Официални оценки показват, че използването на големи езикови модели, които да отговарят на въпроси, могат да струват 14 щ. долара на запитване срещу 6 долара за човек с юридическо образование. Това се дължи на огромните разходи за изчисление, свързани с работата по сложни финансови документи.
