Разследване разкрива скрития мащаб на сплашването и малтретирането в сърцето на демокрацията на ЕС
Властите на ЕС многократно не са успели да защитят жертвите на насилие и тормоз от страна на влиятелни политици на фона на култура на безразличие към тормоза в Европейския парламент, разкрива мащабно разследване на POLITICO.
Картина, изградена в продължение на четири месеца, базирана на десетки интервюта и поверителни документи, разкрива система в криза, в която младшите служители са белязани от години на тормоз.
Свидетели и жертви, на които е предоставена анонимност, за да говорят откровено, описват, че се чувстват
“физически и психически мъртви”
или дори склонни към самоубийство в резултат на тормоз и страдат от безпокойство и лишаване от сън, докато чакат няколко месеца или повече оплакванията им да бъдат обработени. Един от тях сравни дългото чакане с това на “затворници, осъдени на смърт”.
Някои вътрешни лица казаха, че мащабът на тормоза в централата на демокрацията в ЕС е “извън контрол”, а други твърдят, че са претърпели сексуален тормоз и че психологическият натиск широко разпространен.
Често е било по-лесно да си мълчиш – и някои жертви казаха, че са били посъветвани просто да напуснат.
“Служителите се страхуват да подават жалби, защото процесът е много стресиращ за жертвите – каза Марсел Колая, евродепутат от Чешката пиратска партия. – Не мисля, че имат доверие в процеса.”
Роберта Мецола,
председателят на Европейския парламент, нареди вътрешна ревизия с цел бързо да бъде подобрен процесът за разглеждане на оплаквания от тормоз. Но след като многократните призиви за реформи останаха нечути, активисти, жертви и загрижени евродепутати сега се притесняват, че възможността ще бъде пропусната отново.
В четвъртък (1 юни) евродепутатите подкрепиха исканията за затягане на правилата и улесняване на процедурата за действие при предполагаемо малтретиране, включително сексуален и психологически тормоз. Остава да видим дали ще последват съдържателни действия.
Разследването на POLITICO, базирано на разговори с 37 лица, пряко запознати с процесите, разкри:
— Процес, възприеман като отблъскващ за жертвите,
фаворизиращ евродепутатите,
подлежащ на дълги и необясними забавяния и водещ само до слаби санкции за неправомерни действия.
— През годините от 2019 до 2021 г. властите са разкрили 34 нови случая на сексуален или психологически тормоз в парламента.
— Но надеждни данни, показващи пълния мащаб на проблема, или не съществуват, или се пазят в тайна от властите въпреки многократните искания за подробности.
— Само 281 от 705 членове на ЕП са преминали доброволно обучение за борба с тормоза от 2019 г. насам.
— Въпреки че няма средно време за обработка на жалба,
може да минат до две години
за завършване на делото за тормоз.
Мецола, председателят на парламента, обяви санкции срещу двама евродепутати тази година – Моника Семедо от Люксембург от групата “Обнови Европа” и Моника Силвана Гонсалес от Испания от групата на социалистите и демократите, и двете за психологически тормоз. Те са единствените двама евродепутати, които са били порицани за тормоз, откакто законодателният орган беше избран през 2019 г.
Най-малко още двама – белгийският евродепутат Асита Канко от дясната група на Европейските консерватори и реформисти и испанският депутат Хосе Рамон Бауса от либералната група “Обнови Европа”, също в момента се разследват от парламентарните органи.
Но малкото случаи, които станаха публични, представляват само върхът на айсберга.
За това разследване от POLITICO са разговаряли с деветима служители, които са преминали или са в процес на процедури за борба с тормоза; седем бивши служители, които са били предполагаеми жертви, но все още не са подали официални жалби; петима души, станали свидетели на предполагаем тормоз; и 16 други парламентарни служители, сътрудници или членове на ЕП, участващи или информирани за процедурите.
Мрачната картина на парламента, която се разкри, беше на
работно място с отровна атмосфера,
многократно отхвърлящо предупрежденията, че политиката му срещу тормоза е неадекватна. Според доказателствата, представени на POLITICO, настоящата политика не успява да защити онези, които рискуват всичко, за да говорят. В някои случаи жертвите активно са обезкуражавани да подават жалби – за да бъде защитен имиджът на Парламента и да бъде спестено изчервяването на евродепутатите.
“Всички знаят, че ситуацията с членовете на ЕП, които тормозят персонала си, е извън контрол”, каза една асистентка, пожелала анонимност, докато се готви да подаде жалба срещу евродепутат.
Въздействието върху жертвите често е опустошително. “Бях абсолютно физически и психически мъртъв”, каза един асистент, който е завел дело срещу своя евродепутат. Той разказа как е отслабнал с 10 килограма и е диагностициран с посттравматично стресово разстройство. “Когато телефонът вибрираше, сякаш нещо ме пареше в гърдите.”
Крале и кралици
В основата на проблема е динамиката на властта между политиците и персонала, нает да обслужва техните професионални нужди. Този баланс се накланя в полза на евродепутатите, твърдят потърпевшите.
“Те са господари на собственото си кралство. Институционалната динамика всъщност ги насърчава да поемат тази роля”, каза асистентът, който подаде жалба срещу шефа си, описвайки състоянието си, все едно е “изцеден като портокал”.
Екипите на членовете на ЕП обикновено се състоят от трима така наречени акредитирани парламентарни сътрудници. Работната им среда се характеризира със силна взаимна обвързаност и голямо напрежение. В Брюксел и Страсбург има около 2000 сътрудници. Докато договорите на асистентите се сключват централно с Европейския парламент, техният успех – или оцеляване – почти изцяло зависят от отделните евродепутати, за които работят.
За много помощници, които се стремят към кариера в политиката, това е мечтана възможност. Но ако техният крал или кралица се държат зле, ежедневието може бързо да се превърне в ад.
Сексуален тормоз
Коварният характер на тормоза в парламента означава, че не винаги е лесно видим за страничните наблюдатели.
“Сблъсквала съм се със сексуален тормоз от моите началници през цялата си кариера – шляпане по дупето, пропускане на повишения за отказ на определени неща”, каза бивша служителка, която наскоро напусна заради психологически тормоз от евродепутат. “Този психологически натиск, едва доловимите сблъсъци – бяха много по-лоши.”
Според онези, които са запознати отблизо с процеса, тристепенната процедура на парламента срещу тормоза е основната причина толкова малко случаи да излизат наяве.
Съгласно процедурата за разглеждане на жалби служителите на парламента, които се сблъскват с тормоз от членове на ЕП, могат да подадат официална жалба в службата по човешки ресурси на парламента. Ако сметне случая за допустим, службата по човешки ресурси може да го прехвърли на комисия за борба с тормоза. Ако тази комисия реши да започне официално разследване, тя призовава политика и предполагаемите жертви да свидетелстват и накрая съветва председателя на парламента — в момента Мецола — да санкционира виновния законодател.
Целият процес често отнема месеци.
“Преминаването през процедурата е мъчение – каза бивш асистент на люксембургския евродепутат Семедо, който беше порицан за психически тормоз за втори път по-рано тази година. – Трябва да преживееш отново всичко и след това нищо не се случва цяла вечност.”
Със съкращения
