В следващите години пенсиите ще се вдигат постоянно и със сериозен ръст. Дългосрочната бюджетна прогноза за развитието на държавната пенсионна система е разработена при параметрите на действащото към 1 април 2023 г. законодателство и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, в съответствие с допусканията от пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите.
Според прогнозата на финансовото ведомство в демографски план, българската пенсионна система е изправена пред сериозни предизвикателства. Прогнозите на НСИ и на Евростат също не са розови – населението на страната ще продължава да намалява и да застарява.
Според Щерьо Ножаров, главен икономист на Българската стопанска камара, дефицитът в пенсионната система се е удвоил –
от 4.9 млрд. лв. през 2014 г. до 10.6 млрд. лв. през 2023 година.
А трансферът от данъци, с който се субсидира системата, е 50 процента.
“Ако беше прието предложението на БСП, направено на 30 май по време на поредната “тристранка” – за две преизчислявания на пенсиите от юли, данъчният трансфер щеше да стане 60%”, уточни Ножаров.
Първото искане на социалистите е пенсиите, отпуснати до 24 декември 2021 г., да се преизчислят от 1 юли тази година с 1.35% за всяка година осигурителен стаж без превръщане. А тези за
трудова злополука и професионална болест,
да се преизчислят от същата дата със съответния коефициент по чл. 79, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Второто предложение е пенсиите за трудова дейност, отпуснати до края на 2020 г., също да се преизчислят от 1 юли, като индивидуалният коефициент на всеки се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2021 година.
В Конвергентната програма е заложено сериозно увеличение на пенсиите през следващите години. За 2023 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2022 г., както и пенсиите, несвързани с трудова дейност, е предвидено да се осъвременят от 1 юли 2023 г. с 12.0 на сто. За целта са
необходими средства в размер на 1.147 млрд. лева.
За 2024 г. е предвидено да се осъвременят от 1 юли 2024 г. с 9.6%, което ще “струва” на държавата 1.010 млрд. лева. За 2025 г. ще се гони увеличение със 7.6% – срещу 816 млн. лева. А през 2026 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2025 г., както и пенсиите, несвързани с трудова дейност, е предвидено да се осъвременят от 1 юли 2026 г. с 5.4% и за това са нужни “само” 681.3 млн. лева.
Пари
за увеличението поне за тази година обаче няма.
Тепърва ще се търсят. И първото място, за което всички се досещаме, че ще бъде “опоскано”, е Фискалния резерв. Уж за по-голяма гъвкавост…
Това е причината, поради която служебното правителство да предложи да отпадне забраната за използване на средствата от Сребърния фонд и парите по оперативните програми и проектите на ЕС, посочи служебният министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров по време на петъчния блиц контрол в парламента. Той отговори на въпрос на лидера на БСП Корнелия Нинова, която определи искането като тревожно.
Става дума за
свободно “дърпане” на пари от Фискалния резерв,
в който са прибрани – уж на сигурно – около 10 млрд. лева. А в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на пенсионната система, по-известен като Сребърния фонд, към края на януари 2023 г. са натрупани 3.703 млрд. лева.
Забраната за използване на тези средства беше наложена с миналия удължителен бюджет. Сега правителството на Гълъб Донев иска да я отмени, защото – според министър Лазаров –
така сме щели да избегнем тегленето на нов дълг.
В началото на седмицата същите доводи сподели и служебният финансов министър Росица Велкова.
“Постигната е договореност и средствата от Сребърния фонд няма да бъдат засегнати. Онова, за което са необходими отключваните средства, е не само за покриване на разходите за пенсии и социални плащания, а в абсолютно всички публични финанси“, каза Лазаров и обеща – в отговор на съмненията, изразени от Корнелия Нинова, че
тези средства няма да бъдат откраднати.
Лидерът на БСП посочи, че според предложението парите, който ще бъдат използвани, би трябвало да се възстановят някой ден за сметка на бюджетния излишък.
“Нито за тази година, нито за следващите три служебното правителство предвижда да има излишък. Тоест – няма да се възстановят сигурно близките години и ще стана като със Здравната каса. Много е тревожно това, че парите от резерва ще се използват не само за общественото осигуряване, а и за други публични разходи. Това е абсурд”, каза Нинова. И уточни:
“Според разбивка на резерва още през март и април сметката е отрицателна, което означава че още тогава служебният кабинет, в разрез със закона, са ползвали този фонд и сега искат със задна дата да им осигурим беззаконието!”
“Опровергавам това!”, каза министърът.
Депутатът от БСП обаче продължи линията на съмненията с подхвърлянето, че
крадливи пръстчета май са пипали в Сребърния фонд
и сега се прави всичко възможно това да бъде узаконено. Този път отрицателният отговор на социалния министър не бе чак толкова категоричен.
Преди ден финансовият министър Росица Велкова заяви, че средствата от Сребърния фонд няма да бъдат използвани. Така коментира тя искането на служебния кабинет за свободен достъп до Фискалния резерв, който включва Сребърния фонд и европейските средства.
„Никога не сме посягали на ресурса на Сребърния фонд, защото има неснижаем остатък“, каза министър Велкова. И обясни защо
държавата би трябвало да използва този ресурс,
но само от време на време.
“В момента ще се озовем в ситуация, в която имаме фискален резерв от 10 милиарда, от който можем да ползваме около 2 млрд. лв. за касови разплащания, докато другите остават условно блокирани. В един момент няма логика държавата да не използва този ресурс и да отиде на дълговите пазари. Направих предложение да се запише неснижаемия минимум. Към момента сме на дефицит от 1.2 млрд. лева. Дефицитът винаги се финансира заеми, ако не се вземе решение за вдигане на данъците!“
Независимо от коментарите, истината е една и тя е в числата:
за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3.657 млрд. лв.
спрямо закона за 2022 година. През 2024 г., 2025 г. и 2026 г. ръстовете в разходите за пенсии по бюджета на ДОО спрямо предходната година са, съответно – 2.145 млрд. лв., 1.812. млрд. лв. и 1.481 млрд. лева.
Фискалният натиск върху държавната пенсионна система ще е най-силен в началото на периода – в резултат на промените в размерите на пенсиите, приети с ремонта на Закона за бюджета на ДОО за 2022 г. и водещи до значителното подобрение на тяхната адекватност.
“Ако се забавят увеличенията на пенсиите и тези на учителските заплати и влязат в сила вестно от 1 юли от октомври 2023 г. бюджетът ще си спести поне 800 млн. лв.”, пресметнаха финансисти специално за „БАНКЕРЪ”. Такова предложение битува и сред депутатите.
