Турският президент Реджеп Тайип Ердоган положи клетва за новия си трети президентски мандат, след като спечели балотажа през миналия уикенд, съобщава Ройтерс. “Аз, като президент, се заклевам в своята чест и почтеност пред великия турски народ и история да пазя съществуването и независимостта на държавата“, каза Ердоган по време на церемония във Великото народно събрание (парламента) в Анкара, която беше предавана на живо.
Ердоган получи мандата си от временния председател на парламента, преди да положи клетва.
Най-дълго управлявалият лидер на Турция Ердоган спечели подкрепа от 52,18% на втория тур на президентската надпревара на 28 май. Новият петгодишен управленски мандат позволява на Ердоган да следва все по-авторитарни политики, които поляризираха страната – членка на НАТО, но укрепиха позицията ѝ на регионална военна сила, отчита Ройтерс, цитирана от БНР.
След полагането на клетва в парламента в Анкара, в президентския дворец “Бештепе” ще се проведе церемония, на която ще присъстват високопоставени служители от двайсет държавни лидери и над 40 министри от други страни, включително генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, президента на Венецуела Николас Мадуро, унгарския премиер Виктор Орбан и премиера на Армения министър Никол Пашинян. Българският президент Румен Радев също ще присъства в турската столица Анкара на встъпването в длъжност на Реджеп Тайип Ердоган.
Очаква се по-късно днес турският държавен глава да анонсира своя нов кабинет и да сигнализира за промяна в досегашния си неортодоксален подход към икономическата политика.
Вероятно Ердоган ще включи бившия икономически министър Мехмет Шимшек, съобщи Ройтерс по-рано тази седмица, което би означавало потенциално връщане към по-голяма икономическа ортодоксална политика, включително евентуални повишения на лихвените проценти за укротяване на високата инфлация.
Шимшек беше високо ценен от инвеститорите, когато беше министър на финансите и вицепремиер между 2009 г. и 2018 г. Ключовата роля за него сега може да бъде свързана с отклонение от годините на придържане към ниски лихвени проценти въпреки високата инфлация и тежкия държавен контрол върху пазарите.
