„Фалшивите аудио и видео, създадени от изкуствен интелект, стават все по-неразпознаваеми от истинските. Но по-голямата заплаха са текстовете, тъй като ChatGPT ще може да усили, да умножи в милиони пъти усилията на сегашните дезинформатори. Тези, които са лесно манипулируеми, ще станат по-лесно манипулируеми.“ Това заяви разследващият журналист Христо Грозев в дискусия на тема „Свободата на избор на аудиторията“ на 18-ата световна среща на българските медии в Казанлък, на която разказа за случая „Навални“ и работата по разследването си. „Те създават адаптивен текст, за да участват в определена дискусия, за да дезинформират. Това ще засегне по-лесно подаващата се част от обществото“, допълни той.
Модератор на дискусията беше директорът на дирекция „ЛИК“ в БТА доц. Георги Лозанов. Той цитира Робърт Капа: „Естетика на опасността – колкото по-опасна е една снимка да я направиш, толкова по-хубава е“. И принесе тази мисъл към работата на Христо Грозев в Bellingcat.
Мъжът, признал за отравянето на Навални, е жив, понижен е служебно извън Москва, а съпругата му го напуснала веднага след случилото се, съобщи разследващият журналист. „В случая с Навални взаимоотношение с тайните служби не е имало, тъй като този човек не знаеше, той мислеше, че докладва на свой шеф. Разговорът бе 52-минутен. Аз се притеснявах във всичките 52 минути на този разговор, какво ще се случи с този човек, който толкова по идиотски си разказа всичко“, посочи Грозев. По повод съмненията дали журналистите имат право да се представят за друг човек, за да събират данни, той изтъкна, че в случая, Навални като жертва на покушение, е имал това право, а Грозев като журналист е имал правото да стои в стаята и да запише.
Журналистът разказа още, че година по-късно екипът му е намерил ковид тест на човека, който разкрил цялата истина за случая „Навални“, което е доказателство, че той е жив: „Открихме, че работи с понижен режим извън Москва. И когато анализирам защо е жив, моят личен отговор е, че путинският режим не може да убива некадърници. Той желае да убива това, което смята за предател. Но ако започне да убива некадърници, това означава цялата система, която е построена на отрицателен еволюционен процес, т.е. най-най-некадърните да бъдат негови поддръжници, ще се провали. Тъй като ще бъде лош урок за другите, които няма да искат да поемат такива рискове от негово име.“
Журналистът обясни, че реакцията на ФСБ (Федерална служба за сигурност на Руската федерация – бел. ред.), доказва автентичността на разговора. Те нямали логичен отговор: „Първоначално казаха, че това е операция на западните служби, тъй като само те можели да запишат такъв разговор с такава техническа сложност. Техническата сложност в случая беше ние да подменим номера, с който звъняхме на човека от ФСБ, така че той да си помисли, че му звънят от работа. Това може да го направи всеки третокласник с малко опит в програмиране. Но назовавайки го „операция на западните спецслужби“, те си признават, че е автентичен.“
Сред доказателствата за автентичността на разговора Грозев изтъкна и факта, че ФСБ не е могла да покаже човека по телевизията и да докаже, че гласът му е друг, че е монтиран записът. Нямало въобще такива твърдения от тяхна страна. Потвърждение за автентичността на разговора дошло и от съпругата на човека от телефонния разговор. Тя го напуснала веднага след публикуването на разговора. Това става ясно от публично дело, в което жената се появила в съда да съди една от журналистките, че е влязла в нейния дом. И в това дело тя си признала, че това е нейният съпруг, тя го е напуснала веднага след това. „Има много доказателства, че това е автентичен запис“, подчерта Грозев.
