Инфлацията в Съединените щати, макар и почти 2.5 пъти по-висока от целевите 2% годишно, се е охладила за десети пореден месец през април, но много компании продължават да качват цените. И всички се питат защо.
Някои икономисти обвиняват “алчностфлацията”, “претекстофлацията или “спиралата цена-цена”, при които мнозинството бизнесмени използват проинфлационни събития като пандемията, войната в Украйна и растящите енергийни котировки като извинение да правят значителни ценови увеличения, надхвърлящи сериозно по-високите им разходи. Идеята е, че потребителите са по-склонни да приемат ценовия ръст когато знаят, че инфлационните равнища са сред най-високите в историята. И компаниите се възползват от възможността да правят колкото е възможно по-големи повишения. Не всички обаче са убедени, че се случва точно това, като някои уличават множество други следпандемични тенденции за истинските виновници.
Налице са две основни групи мнения по темата.
Първата е “алчностфлацията” или жаждата за бързо забогатяване.
Въпреки прогнозите, че чистите фирмени печалби ще намалеят през тази година, те са се увеличили в средностатистическия член на индекса S&P 500, по официални статистически данни. Според Изабела Уебър – професор в Масачузетския университет в Амхърст – “онова, което се вижда в много случаи е, че количествата намаляват, а цените се качват и вдигат и печалбите”. Тя посочва “Старбъкс” като екстремен пример за т. нар. “инфлация на продавачите”. През 2020-а, когато пандемичните карантини спират потреблението на кафе в кафенетата, основните закони за предлагането и търсенето предполагат, че “Старбъкс” ще свали продажните цени на напитката, за да върне хората. Вместо това обаче “цените на практика се повишават”, констатира Вебер.
Професорката е автор на теорията за “инфлацията на продавачите, печалбите и конфликта”, която обяснява защо едрите фирми могат да качват цените в извънредни ситуации.
Доминиращото мнение за инфлацията е, че тя е макроикономическо явление и трябва винаги да се преследва с макроикономическо затягане. За разлика от него, професор Вебер твърди, че КОВИД-инфлацията в Съединените щати се дължи основно на “продавачите” – по-специално на способността на фирмите с пазарна мощ да качват цените. Те по правило формират пазарните условия, но започват ценови повишения само когато очакват, че и конкурентите им ще направят същото. Това изисква неявно споразумение, което може да се координира чрез ценови шокове в рамките на сектора и недостиг на стоки. Въпреки че подобна инфлация на продавачите създава временни ценови скокове, тя може да доведе и до саморазвиваща се инфлационна спирала при определени условия. Което налага политиците да се намесят, за да овладеят цените в импулсната фаза, за да предотвратят инфлационен взрив.
Междувременно, клонът на Федералния резерв в Канзас отчете през май, че корпоративните печалби са имали сериозен принос за инфлацията през 2021-а, въпреки че той е намалял през 2022-а, точно както се е случвало и при предишни икономически подеми.
Втората позиция е, че вината е в потребителите, а не в “алчностфлацията”.
Привържениците на това мнение посочват, че потребителите, които са се възползвали от чековете за стимулиране, ниските лихвени проценти, инвестиционните печалби и други фактори, са били в добри финансови условия при приключването на пандемията. И тяхното желание да харчат повече е основната причина за напомпване на инфлационния натиск.
“Според мен, мнозина, които разказвиват теорията за печалбите, забравят, че домакинствата е трябвало да харчат пари, за да поддържат съществуването на тази история”, коментира Дейвид Бекуърт от Център Меркатус към университета “Джордж Мейсън” – бивш икономист в щатското финансово министерство. Той допълва, че “ако някой се вгледа в огромния скок на разходите, става безспорно къде се крие причината”.
Във всички случаи, условията за “алчностфлацията” избледняват. Сривовете в продоволствените вериги и други проинфлационни фактори отслабват, което създава сериозни затруднения за фирмите да винят инфлацията в отделни сектори за растящите цени. Главният икономист на “Ю Би ЕС” Пол Донован посочва, че твърденията на компаниите за “цялостен инфлационен натиск, който е причина за увеличение на цените, става все по-неубедителен и потребителите имат все по-малко желание да ги приемат”. Професор Вебер обаче предупреждава, че друга предизвикваща инфлация криза може да възникне по всяко време и “фирмите вече са си научили урока и имат готова стратегия за действие”.
