Турският президент Реджеп Ердоган изпрати послание за завой към по-ортодоксална икономическа политика с обявените сериозни промени на кабинета си, преструктурирането на финансовия си екип и смяната на министъра на външните работи, известен с твърдолинейната си реторика. В реч в късните часове на 3 юни избраният за трети пореден президентски мандат турски лидер обяви нови имена на министри на финансите, на външните и на вътрешните работи. Назначенията идват по-малко от седмица след победата на Ердоган на втория кръг на изборите за президент – един от най-горещо оспорваните вотове откакто той пое управлението на Турция преди две десетилетия. Всъщност именно тази надпревара и малката разлика с претендента на опозицията показаха спада на популярността на Ердоган заради задълбочаващите се икономически проблеми на страната.
Обявените на 3 юни коренни промени в кабинета, при които само двама министри от предишното правителство на Ердоган запазват постовете си, се правят преди общинските избори през идната година, в които лидерът на управляващата Партия на справедливостта и развитието ще се бори да си върне контрола в най-големи турски градове – Истанбул и Анкара.
Във встъпителната си реч на 3 юни Ердоган подчерта, че “столетието на Турция е започнало и вратите на страната към растеж са отворени” – загатване за предстоящата стогодишнина на Турската република.
Решението на президента да върне Мехмет Шимшек – бивш вицепремиер и финансов министър, който се ползва с доверие от инвеститорите – за министър на финансите и ковчежник, е най-ясният сигнал за вероятни промени в досегашната екстравагантна икономическа политика, която мнозина обвиняват за потъването на националната валута и за острата инфлационна криза. Предшественикът на Шимшек – Нуредин Небати – провеждаше политика на “лираризация”, при която кабинетът предприемаше все по-обхватни мерки, принуждаващи бизнеса да не държи чуждестранни валути. Тази стратегия, в комбинация с резкия срив на турските чуждестранни резерви през 2023-а, задълбочиха страховете на задграничните инвеститори, които напуснаха масово турските пазари през последните години.
Изборът на Джевдет Йълмаз (който преди имаше високи икономическироли в турското правителство) за вицерезидент също се приема от анализаторите като заявка за потенциален обрат на политиката. По оценка на икономисти, назначението на Йълмаз показва, че приоритетът на Ердоган е икономиката и в икономическата стратегия ще има промени, които ще са положителни за Турция, но само промени на правителствения екип не са достатъчни.
Другата знакова промяна е на министъра на вътрешните работи Сюлейман Сойлу, известен с грубите си нападки срещу Запада, нарекъл тазгодишните президентски избори през май западен опит за “политически преврат”. Той ще бъде наследен от Али Йерликая – губернатор на Истанбул. По оценка на политически наблюдатели, Сойлу е бил “проблемен и вреден” заради отявлената си антизападна и по-специално – антиамериканска позиция, настройваща враждебно голяма част от населението.
На външнополитическия фронт Ердоган подменя дългогодишния си министър на външните работи Мевлют Чавушоглу, който е добре познат в западните столици. Той ще бъде наследен от Хакан Фидан – шеф на националната сигурност на Турция. Фидан поема новата си роля във време на засилен натиск от страна на членовата на НАТО върху Анкара да разреши на Швеция да се присъедини към военния блок. Досега турският кабинет отказваше да даде съгласието си с мотив, че Стокхолм трябва първо да вземе по-сериозни мерки срещу тероризма.
Анализатори коментират, че промените са вероятен сигнал, че Ердоган предприема малко по-умерен подход с по-технократски привкус от линията, провеждана до сега.
