Изборите за Европарламент ще се проведат от 6 до 9 юни 2024 г., а всяка държава членка – в рамките на този период и според разпоредбите на националното си законодателство – трябва да определи датата на “собствения” си вот. Двете най-големи партии в ЕП – “Народната партия” и “Прогресивният алианс на социалистите и демократите”, преживяват криза на доверие както заради вътрешно партийни проблеми, така и заради куп обвинения в злоупотреби. Така че никак не е странно защо някои техни представители продължават да трупат антикорупционни бонуси на наш гръб – димна завеса се нарича това. Или атака с цел отвличане на вниманието.
Както вече писахме преди няколко дни, ЕНП си има проблеми най-вече със своя лидер Манфред Вебер (виж ТУК), а социалистите бяха ударени от
най-големия корупционен кандал в евроинституции досега – “Катаргейт“.
Ако се проследи хронологията на представянето на социалистите на изборите за ЕС, ще стане ясно, че тенденцията е непрекъснат спад.
През 1994 г. групата държеше около 35% от местата в Европейския парламент. През 1999 г. местата им намаляха до 29%, а през 2004 г. – до 27 процента. През 2009 и 2014 г. те едвам добутаха нещата до 25%, а на последните евроизбори през 2019 г. ЕНП…
грохнаха до мизерните (съобразно амбициите и самочувствието им) 21 процента.
А според прогнозите от последните няколко дни, след изборите догодина ЕНП ще трябва да се задоволи най-много с 18% от местата в Европейския парламент.
Тенденцията при Народната партия също върви надолу – за сметка на крайно десните “Европейски консерватори и реформисти”. Групата има 62-ма евродепутати, като най-голямо е присъствието на „Право и справедливост“ (Полша), „Братя италианци“ (Италия) и “Гражданска демократична партия” (Чехия).
Там още са
българите Андрей Слабаков и Ангел Джамбазки,
плюс “Идентичност и демокрация” (депутатите в нея са 73-ма, събрани са от девет държави членки, а мнозинството са от италианската партия „Лига“, френският „Национален сбор“ и „Алтернатива за Германия“).
Миналата година ПЕС си избра нов лидер – бившият шведски премиер Стефан Льовен. Той наследи нашия бивш премиер Сергей Станишев, който сякаш на шега изкара цели 11 години начело на европейската левица.
В типичния бодряшки стил, познат на времето като
неугасима вяра в светлото комунистическо бъдеще,
Станишев пожела на наследника си да спечели изборите през 2024 г. и ПЕС да стане първата политическа сила в Европарламента. Това обаче едва ли ще се случи, като се има предвид, че корупционния скандал още дълго ще тресе Брюксел и ще компрометира европейските институции.
През декември 2022 г. полиция нахлу в апартаментите на настоящи и бивши евродепутати в рамките на разследване за получаване на подкупи от Катар и Мароко. Разследващите са установили, че двете държави са
плащали огромни подкупи на европейски политици,
за да влияят “подобаващо” върху политиката на Брюксел.
Първа жертва падна гръцкият евродепутат и вицепрезидент на ЕП Ева Кайли, а след нея белгийските й колеги Марк Тарабела и Мария Арена, както и италианските евродепутати Пиетро Бартоло и Андреа Козолино.
За мозък на престъпната схема се посочва бившият евродепутат Пиер Антонио Панцери, който е лидер на неправителствената организация „Борба срещу безнаказаността“.
Сред разследваните са и генералният секретар на Международната конфедерация на профсъюзите Лука Визентини, бившият еврокомисар Димитрис Аврамопулос, както и партньорът на Ева Кайли – Франческо Джорджи, който е сътрудник в ЕП.
Всички посочени са от парламентарната група на социалистите, като за съучастие се разследват и служители, принадлежащи към тази партия.
Всички задържани –
общо четирима настоящи и бивши евродепутати,
вече са на свобода, но с електронни гривни и със забрана да напускат Белгия. След напускането на ареста Ева Кайли обяви, че възнамерява да се върне към работата си в Европейския парламент. Очаква се тя да подаде искане до парламентарна комисия по етика, за да се установи дали е налице нарушение на презумпцията за невинност от страна на белгийските власти. Ако гъркинята успее и Европейският парламент установи, че е нарушен нейният имунитет,
всички процесуални действия до момента ще бъдат анулирани.
Другите колеги на Кайли успяха да се споразумеят с прокуратурата и най-вероятно ще понесат само имиджови щети. Нищо чудно накрая да се окаже, че няма виновни.
В същото време, групата на социалистите и демократите все още е поела някаква отговорност за скандала. Аргументът е “железен” – това били действия на определени лица, които еднолично трябва да си понесат отговорността. Според ръководството не е нормално заради отделни хора да бъде компрометирана цялата парламентарна група.
Социалистите си имат проблеми и в някои от държавите членки на ЕС. През март
скандал разтресе испанските Канарски острови,
включващ членове на Социалистическата партия, местни бизнесмени и бивши членове на военната полиция.
Целта на престъпната мрежа е била да получи по-добри договори в испански обществени търгове и поръчки, да се облагодетелства от финансови схеми на ЕС и да избегне санкции.
През април пък консервативните партии – Християндемократически съюз (ХДС) и Христянсоциален съюз (ХСС) настояха за създаване на комисия в Бундестага, която да разследва данъчен скандал с предполагаемото участие на канцлера социалист Олаф Шолц. Подозренията са, че в качеството си на финансов министър, той е помогнал на
частната банка „Варбург“ да извърши съмнителни данъчни сделки.
В България случаят на социалистите е друг. БСП няма почти нищо общо с европейските социалисти – столетницата не подкрепя Истанбулската конвенция и военната помощ за Украйна, които са сред приоритетите на ПЕС. Не случайно
Станишев заподозря БСП в заиграване с десния консерватизъм.
“Когато БСП беше хвърлена от ръководството си на чужд терен – на терена на традиционализма, на десния консерватизъм, на национализма, резултатът е 9% – исторически позор и унижение за левицата. Пет поредни избора БСП слиза все по-надолу и има отлив на доверие. Светът се намира в огромна трансформация и тя се случва днес, но политиците у нас са вкопчени в миналото. Целият Европейски съюз работи как да се адаптира, как Европа да не изпадне от глобалния процес, а в България всичко се свежда до това дали ще има, или няма да има правителство. И ако има, всички да кажат “мерси”. Ние изглеждаме като болния човек на Европа, затова никой не ни възприема на сериозно”, коментира Сергей Станишев на 15 май.
Ако европейските социалисти искат да спрат тенденцията на спад, очевидно трябва да преосмислят представянето си. Същото се отнася и за БСП.
