Искрен Митев, народен представител от ПП-ДБ, пред „БАНКЕРЪ“ – част II
Г-н Митев, продължаваме с местните избори. Много е интересно, ако се случи този кабинет, как ще отидете на местни избори, след като там неизбежно ще трябва да се изпокарате с основния си опонент ГЕРБ?
– Истината е, че максимизирането на резултата за национално ниво неизменно води до негатив върху местните избори. Първо, защото целият капацитет на „Продължаваме промяната“ ще бъде насочен към справянето с националните проблеми и няма да имаме възможност да инвестираме повече време и усилия в местните структури и в издигането на местни кандидати. Второ – защото всяка една политическа организация трябва да има антиобраз. Досега нашият антиобраз беше ГЕРБ, така че въпросът ви е много легитимен. Ние също си го зададохме този въпрос по време на Националния съвет. И сме си казали нещата така – водещи трябва да станат личностите. Ако става въпрос за Пловдив, където виждате какво се случва с Пловдивския панаир и с кмета, който е от ГЕРБ, но се е отказал от ГЕРБ и в момента подкрепя руския почетен консул….
Той беше изхвърлен от ГЕРБ.
– Да, говорим и за Варна. Така че основният въпрос е кой е човекът на конкретното място. Съвсем естествено е, че на хората, които са се компрометирали през годините, ние няма да им спестим нито една битка.
Вижте втората част от видеото на интервюто с Искрен Митев
Това дали няма да се окаже взривоопасно за взаимоотношенията ви на национално ниво?
– Да, ще се окаже взривоопасно. Но е важно да се върнем към логиката и конструкцията на взаимоотношенията ни с ГЕРБ – ние не сме коалиция, не сме се прегръщали с ГЕРБ. Разликата между коалиция и ротация е много ясна.
Тоест – вие ще водите битка с тях на местните избори.
– Разбира се, няма как да бъде друго. То може да се наложи да водим битка на местните избори и с „Демократична България“, въпреки че с тях сме реална коалиция.
Добре че споменахте „Демократична България“. Поне гражданското усещане за нейното поведение – особено след изборите – е, че оттам се чува приглушено сумтене.
– Харесва ми метафората.
Какво чувате вие – но не от тях, защото в преките разговори знаем как говорят политици, когато трябва да свършат нещо заедно?
– Винаги, когато е трябвало да ни подкрепят, от „Демократична България“ са го правили – смятам, че са много добри партньори. И оценявам поведението им в тази ситуация като много интелигентно.
А това че отказаха да предложат техни експерти?
– Още по-добре, така запазват неутралитет в тази ситуация. За разлика от тях, ние подобен лукс не можем да си позволим. Много хора ми се обаждат и ме питат „Какво ще стане сега с вас, ако се съюзите с ГЕРБ?“ А аз им казвам, че ние не се съюзяваме с ГЕРБ, а само приемаме тяхната подкрепа. И второ – аз не съм влязъл в парламента, за да остана 20 години като едни наши колеги. Даже смятам, че Конституцията трябва да бъде променена и присъствието в Народното събрание да бъде ограничено до два мандата. Трябва да има приемственост, трябва бъдат привличани нови хора – това е като в живота. Има една много хубава мисъл, която споделям безрезервно: „Ние ще бъдем щастливи хора, когато възрастните хора днес садят дървета, под която сянка няма да почиват“. А ние какво правим? Приоритетно чупим, делим, чертаем червени линии, копаем окопи. Ходих на едно обучение, на което говорихме какви са възгледите на Европа като съюз, като едно цяло и за това какво се случва на територията на Европа за следващите 15 години. И хората си мислят – когато ефектите от глобалното затопляне ще нанасят реални щети върху земеделието, как ще компенсират земеделците след 15-20 години. Аз искам да съм част от този съюз – искам да живея в държава, в която днешната администрация мисли за благото ми като гражданин след 15 години. Днес бях на външна комисия и „Възраждане“ искат да се откажем от сътрудничеството си със САЩ по военните въпроси. А после?
Такива задачи са им възложили.
– „Възраждане“ ще използват всички възможности, за да ни извадят от НАТО. И това тече скрито под слогана „Ние искаме да развием бойните възможности на България“. Искат да излезем от най-силния военен съюз в Европа, за да не сме се карали с трети страни. С една дума – те приемат, че Русия е трета страна, която по никакъв начин не е част от нашите взаимоотношения. Защо тогава руски знамена непрекъснато се веят в центъра на София? А какво би станало, ако се развеят турски знамена, защото Турция също е трета страна?
Ще се научите ли да разговаряте с хора от типа на Делян Добрев, Десислава Атанасова и останалите, които изляха безброй епитети по ваш адрес?
– И аз съм изливал безброй епитети. Как ли не съм ги наричал – то не беше зверове, то не беше мафиоти, престъпници. Всичко съм ги наричал.
Тоест – няма вечни врагове, ако интерпретираме крилатата фраза на Чърчил, която гласи „Няма вечни приятелства, има вечни интереси.“
– Тя даже е много по-стара от Чърчил.
Да, заради Чърчил става актуална завинаги, но по същество си е британска.
– Лично аз не харесвам много хора, особено от другите политически организации в Народното събрание. Смисълът на политическата организация, на политика е да покажеш на хората защо ти си по-добрият избор. Моето отношение, моето мнение за всички наши политически опоненти се запазва, но това, което виждам, е, че в постоянното търсене единствено на различия просто няма никакъв смисъл. Аз съм от Варна и моята идентичност е на варненец, но е на човек и от Бургас, и от София. В крайна сметка обаче аз съм си българин, но в днешно време не се чувствам европеец, не разбирам ползите от това. Вие, ако ме питате, защо трябва да бъдем европейци, не мога да ви го разкажа. Аз искам да порасна в разбирането си, защо трябва да бъдем европейци. Не сме европейци, само за да пътуваме без паспорт в Европа. Трябва да сме граждани, които осъзнават реалните ползи от факта, че живеем в един съюз, който мисли за нас с 15 години напред. Това е силата на Европейския съюз. Това ще са нещата, заради които мога да преодолея различните си разбирания, но да остана верен на себе си. За мен е важно дали днес можем заедно. Сега са ГЕРБ, утре може да са някои други.
Като казвате „утре могат да са някои други“. Това означава ли, че бихте приложили същия подход и към ДПС, ако се наложи? Подходът на всеопрощението, на общите цели, на светлото европейско атлантическо бъдеще.
– Не го наричам всеопрощение. Аз не съм простил на никого. Аз го наричам приемане на това, че няма друг вариант.
Тоест – и с Карадайъ, който за последно ви нарече почерпени рамбовци – може да седнете и да си поприказвате за някои национални стратегии?
– По-скоро, ако г-н Карадайъ осъзнае, че ние, управлявайки, той ще ни помогне, да направим работеща съдебна система в България…
Числото 160 – сакралното число…
– Смятам, че е редно да си поговорим как да направим законите в държавата. Или, ако седнем с всички организации. Защото в някои ситуации „Възраждане“ изглеждат много по-безумни, а ДПС – по-ориентирани към запада. Аз съм израснал с една история, която ме е научила да мразя. Въпреки омразата към тази партия, която е етническа и противоконституционна по някакъв начин, поне засега тези хора не искат да ни изкарват от НАТО. Виждате ли до какво безумие сме стигнали? Аз принадлежа на националистическото – аз съм човек, който пее народни песни, който цял живот е играл хора, чиято баба е народна певица. Но, ако седнем всички политически сили и направим един план – къде искаме да е България след 20 години – начинът, по който ще направим това, ще бъде въпрос на много големи дискусии, борби и физически разправи. Но ние искаме България да е тук и след 20 години пак да е тук, но да е съвършено различна. След прословутия наш Национален съвет се замислих искам ли изобщо да се занимавам с това, с което се занимавам? И като помислим известно време, си зададох друг въпрос – кога се чувствам най-щастлив в работата ми като народен представител? Знаете ли до какъв отговор стигнах?
Не мога да отгатна.
– Чувствам се най-щастлив и най-удовлетворен в момента, когато всички гласуваме заедно. Наистина е щастие, когато видиш, че това, което правите, го правите заедно. Така че целта ми е – колкото и време да се занимавам с политика оттук нататък – да се опитам да намеря повече общи неща, които да свършим заедно като политици. Нека помислим кои са нещата, които ни свързват, защото нито Щатите, нито Брюксел, нито Китай, нито Индия, нито Африка, нито Русия ще започнат да мислят вместо нас. Те са си други държави, които си имат собствени интереси за гледане и защитаване. Вярно е, че делим една планета, но в крайна сметка ние трябва да си гледаме нашия интерес. А той е да седнем заедно и да решим на какво искаме да прилича България след 20 години и как да постигнем тази цел.
Тук вече има различни виждания по въпроса. Едни я виждат по един начин, други – по друг. Но така или иначе това е битка и битката трябва да продължи. И най-вече трябва да бъде взривено това, което отскоро се нарича „Тържище на бъдеще“. Брутално, но изглежда, че е вярно. Благодаря Ви, желая ви успех.
