Световната банка е под засилен натиск да реформира дейността си след призива за свежа капиталова инжекция от 100 млрд. щ. долара, която трябва да придвижи финансирането на проекти за опазването на околната среда и развитието преди срещата на върха в Париж, чиито домакини ще са лидерите на Барбадос и Франция. Предложението за увеличение на капитала и за валутни гаранции в размер на 100 млрд. долара са в центъра на сериозната актуализация, поискана от премиера на Барбадос – Миа Мотли – в рамките на заявената през миналата година “Инициатива Бриджтаун” за преструктуриране на кредитните институции, става ясно от консултативен документ, който са прочели журналисти на “Файненшъл таймс”. Париж разгласява и насърчава събирането, което ще се състои на 22 и 23 юни, като възможност за постигане на консенсус за по-инклузивна финансова система.
Госпожа Мотли поведе движение през 2022-а, което настоява по-малките и не толкова богати държави да получат повече средства, които да помогнат за решаване на проблемите, произтичащи от климатичните промени. Това би могло да стане чрез реформирането на Световната банка и на Международния валутен фонд, създадени за възстановяването и развитието след втората световна война.
Консултативният документ “Бриджтаун 2.0” призовава за нови финансови предложения, които да намалят “прекалените рискове”, поемани от по-бедните нации при тегленето на заеми за финансиране на зелени инвестиции. Най-едрите акционери на Световната банка, поведени от Съединените щати, първоначално отхвърляха исканията за повече кеш. Пандемията, инфлацията и енергийната криза в Европа източиха държавните бюджети и накараха страните да постановят, че Световната банка трябва да се постарае да постигне повече със съществуващите средства. Германският министър за икономическото сътрудничество и развитието Свеня Шулце обаче е споделила за “Файненшъл таймс” на 2 юни, че би се съгласила да се осигури повече финансиране. Тя е казала, че световният кредитор трябва да демонстрира, че би могъл да е “по-добра банка” преди Берлин да даде повече пари.
Официален представител на Съединените щати също е заявил, че ако се направят по-сериозни реформи в кредитора, администрацията на президента Джо Байдън е готова да проучи дали са нужни повече средства. Той е добавил, че цялостно проведено преструктуриране би направило внесения капитал по-ефективен.
Ако новият президент на Световната банка Аджай Банга, който ще присъства на форума в Париж, обяви сериозни реформи и започне да ги изпълнява, “то въпросът за увеличение на кеша става по-уместен”, коментират икономисти. Госпожа Мотли и нейните съветници пък консултират други световни лидери в опит да осигурят подкрепа за актуализирания дневен ред на инициативата, чиято цел е да разшири кредитирането при ниски лихви на проекти, свързани с климата.
Валутният риск е “сред основните проблеми за инвестициите в зелена инфраструктура … заради надбавката за чуждестранните вложения в по-непопулярни валути”, посочва един от участниците в срещата в Париж. Независим анализ на банки за развитие, поръчан от Г-20, констатира, че “с лесно управляеми промени на отношението към риска” Световната банка и други институции биха могли да увеличат кредитирането с “няколко стотин милиарда долара в средносрочен план” и същевременно да запазят кредитния си рейтинг “ААА”, позволяващ да набира заеми при изгодни условия на капиталовите пазари.
Парижкият форум се очаква да обърне внимание и на няколко други области като справянето с дълговете на страните длъжници, нови източници за финансиране на борбата с климатичните промени, включително и продажбата на въглеродни кредити, и участието на частния сектор. Ще бъдат дискутирани и веригите за доставки на минерали и усилията за запазване на биоразнообразието.
В подготовката на събитието са включени работни групи, някои – от по над 100 делегати, включително представители на държавите, на неправителствени организации, държавни фондове и филантропи, твърдят запознати с организацията лица. Френският президент настоява за по-голямо сътрудничество между международните банки за развитие и други кредитори, работещи на регионално и национално ниво, да гарантират, че проектите ще се осъществят.
Официални американски представители са коментирали, че ще настояват за нови начини на оценка кои длъжници трябва да получават с приоритет концесионно финансиране и за изучаване на нови модели за влагане на средства за справяне с климатичните промени и с пандемии. Сред другите приоритети на американците са мобилизирането на частен капитал и ускоряването на дълговото преструктуриране за по-бедните стопанства.
Най-малко 21 световни лидери са потвърдели, че ще участват в срещата на 22 и 23 юни, включително германският канцлер Олаф Шолц, президентите на Габон, Мозамбик, Конго и Мавритания и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Индийският президент Нарендра Моди, който е и председател на Г-20 вероятно няма да присъства на форума. Британският премиер Риши Сунак също не е потвърдил участието си, въпреки че е бил приканен да го направи с писма от неправителствени организации.
