“Една от най-дискутираните теми през изминалата година е скоростта, с която се пренасят по-високите лихви в еврозоната към българския финансов сектор. Бях изненадан да видя, че това се случи с висока скорост по отношение на корпоративния сектор и с доста по-бавна скорост при домакинствата.”
Това коментира Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, по време на конференцията “Шумът на парите 2023”, която се проведе днес, 6 юни в Sofia Event Center. Думите му бяха част от отговора на въпроса какво се е променило в банковия сектор за последната година – след последната конференция, проведена под същото заглавие през 2022 година.
Павлов добави, че в момента имаме лихви по новоотпуснати кредити и по новодоговорени депозити, които са същите, като в държави от сърцевината на еврозоната.
В същото време този процес на покачване на лихвите протича доста по-бавно в сектора на домакинствата и така се отваря значителна разлика между лихвените проценти в еврозоната и в България. Павлов призна, че този процес представлява хипотетичен риск за финансовата стабилност у нас, защото, ако при някакви обстоятелства, тази разлика започне твърде бързо да се стопява и по начин, който не е организират, то лихвите могат да се изстрелят на такива високи нива, че да създадат проблеми.
Като цяло обаче Павлов посочи, че би било желателно да наблюдаваме в бъдеще известно ускоряване на степента, с която се увеличават лихвите не само по кредитите, но и по депозитите.
Асен Ягодин, изпълнителният директор на Пощенска банка, приветства сформирането на новото правителство, за което посочи, че ще донесе стабилност както за икономиката, така и за банковата система. Той очаква то да внесе някаква стабилност по отношение на държавните финанси, а оттам и върху финансите на държавата като цяло.
Той също набеляза проблема, че през последната година лихвената среда се е променила коренно и че много клиенти на Пощенска банка, най-вече корпоративните клиенти, не могат да повярват, че са свидетели на толкова бързи промени – само за няколко месеца вноските им за плащане на кредитите са се увеличили далеч не малко. При тях кредитите са вързани с EURIBOR или средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро. Ягодин отчете, че EURIBOR вече е на 3% и отива към 4% на годишна база.
Той изрази надежда, че тези четири процента ще са така наречената горна мъртва точка, след която нивата ще се нормализират – и ще станат поносими и за икономиката, и за бизнеса. Те ще станат предпазващи от инфлация, продължи с прогнозите си Ягодин и припомни, че мандатът на Европейската централна банка е да поддържа инфлационно ниво от порядъка на 2 процента. Той добави, че настъпилата промяна за последната година е само от гледна точка на лихвената среда – т.е. от гледна точка на възможностите за правене на бизнес и достъпност на кредита. Накратко – преди една година кредитът е бил значително по-достъпен, но това не се е дължало на желанието на банките да кредитират, а по-скоро на увереността на бизнеса, че бизнес средата е предвидима и че условията по кредитите са такива, че спокойно ще могат да бъдат изплащани инвестиции, които се финансират от кредити.
Илиан Георгиев – главният изпълнителен директор и член на УС на Българо-американската кредитна банка – застъпи друга гледна точка. Според него миналата година – през 2022 г. – сме били в ситуация на отрицателни лихви, а сега – на нормални лихвени проценти. Той добави, че определенията „висок“ и „нисък“ са относителни и че връщайки се назад през годините, ние ще си дадем сметка, че и друг път е имало толкова високи лихвени проценти.
По думите му дали тези лихви ще притеснят хората, зависи от начина, по който те бъдат обяснени. Важни са алтернативите – дали клиентът има избор дали да направи ипотечен кредит, дали да закупи някаква ценна книга с много високо качество или дали да депозира пари в друга банка.
И когато другите алтернативи започнат да стават “по-алтернативни”, защото парите отиват там, където е най-ниският риск, то започва процес на адаптиране на цените към новите пазарни условия, обясни Илиан Георгиев.
Той добави, че през 2022 г. от финансовата му институция заявили, че не могат да продължават с отрицателните лихви и трябва да преминат към по-нормална среда, с положителни нива, където и депозиращият пари трябва да започне да получава някакви лихви за тях. Така обаче кредитополучателят ще започне да плаща малко по-висока цена. Ако този процес протича плавно и постепенно, то той не би създал проблеми и ще даде възможност на домакинствата да се адаптират, за разлика от случая с фирмите, за които през изминалата година ударът с лихвите бил по-рязък и по-директен.
Водещата дискусията в рамките на конференцията – журналистката Добрина Чешмеджиева попита банкерите от какво зависи процесът на покачване на лихвите да тече плавно и до каква степен той е функция на състоянието на банковия сектор и до каква – на финансовата политика в страната.
Александър Димитров – изпълнителен директор на tbi bank отговори, че като за начало е много важно да стане ясно, че БНБ има ограничени функции по отношение на определянето на лихвените проценти. Това се дължи на наличието на Валутния борд и заради това не са коректни информациите, че БНБ е увеличило лихвите с 2.96 процента. По-коректно е да се каже, че БНБ е оповестила тяхното увеличение, тъй като те се определят от междубанковия пазар – там, където банките разменят пари помежду си и се разбират на каква цена това да стане. Този процес е обвързан с EURIBOR – средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро.
Димитров призна, че би искал увеличението на лихвените проценти в България да се случва по-бавно, отколкото в останалата част на Европа, тъй като това ще е добре за клиента на банката – за потребителя на кредити, а не толкова за депозанта, който ще очаква да има по-добра възвръщаемост на своите депозити. Освен това по-бавният и постепенен скок на лихвените проценти ще е за положителен за по-доброто представяне на кредитните портфейли, чието качество зависи от вноските, които клиентите плащат.
“Банките разбират своята роля – да бъдат посредник между депозантите и кредитополучателите и да кредитират разумно, така, че да се спазват строгите критерии за оценка на кредитния риск, защото, когато се оценява един клиент, те имат предвид не само каква е възможността му да погасява вноската към дадения нисък лихвен процент, но и какво би се случило, ако той се увеличи с няколко процентни пункта”, посочи Димитров и добави, че и при подобни неблагоприятни ситуации клиентът пак трябва да има възможност да посреща своите плащания. ето защо банките трябва да могат да преценяват кога клиентът им има кредитоспособност и само тогава да му се дават пари, когато той може да си позволи тяхното по-късно връщане.
Главният икономист на ОББ – Емил Калчев бе категоричен, че в България имаме всички предпоставки покачването на лихвите да стане плавно. Като първа причина той посочи факта, че банковият сектор, който се е адаптирал към системата на Валутния борд, традиционно поддържа по-голяма ликвидност, отколкото неговите колеги в Западна Европа. И тъкмо тази малко по-голяма ликвидност прави животът на банките по-комфортен.
От друга страна Калчев призна, че в България съществува така нареченият проблем на психологическата динамика – това е тип състезание между банките коя от тях ще предложи най-висок процент върху депозитите. Според Калчев за банковия сектор би било по-разумно, ако състезанието бъде заменено от по-балансирано отношение към процентите.
