Крайно нестандартният изход от мъките за съставяне на редовно правителство чрез коалиция между ГЕРБ и ПП/ДБ тепърва ще носи своите резултати. Дай Боже да са добри за страната и народа, въпреки че съмненията са повече от основателни. Възможно е да се оправдае метафоричната преценка на един покоен председател на парламента: „Влакът е мръсен, но вози“. По-вероятно е обаче мръсният влак да остане в глухия коловоз и да стане още по-мръсен.
Какво ще постигне чрез управлението си новата странна коалиция, предстои да видим. Но това сдружаване вече носи плодове. Събирането на двете (уж) противоположности на днешния български политически живот вече позволи да намерим отговори на крайно трудни и мъчителни въпроси – не един, не два, а цели седем.
Първо.
Най-после си изяснихме сакралния въпрос „Кой?“,
разтърсващ обществото ни цели десет години. Внезапно очерталият се отговор е също толкова кратък: „Свой!“. ПП-та и ДБ-та се поклониха пред злодея Пеевски, за да измолят от ДПС подкрепа за конституционно мнозинство. Както е тръгнало, възможно е да направят ново дебаркиране на брега на „Росенец“, но с противоположна цел.
Второ, разбрахме, че е възможно да се постигне
съгласие за конституционни реформи, без да е ясно
какви точно промени в основния закон ще бъдат направени. Въпреки, че ако вярваме на Мустафа Карадайъ, ГЕРБ и ПП/ДБ са дошли да искат подкрепа именно за промените, които ДПС са предложили преди една година.
Трето, най-после стана ясно кой е единственият
работещ стимул за размразяване на диалога
между партиите в парламента и за събуждане на основната му функция (приемането на закони). Оказа се, че това е искането на главния прокурор за снемане на депутатски имунитети. Можем смело да предвидим, че колкото повече имунитети се искат, толкова по-енергично ще работи Народното събрание. И обратното.
Четвърто, изясни се най-после
какво точно искат иначе вечно недоволните български избиратели
(както гласуващите, така и негласуващите). Прозрението на (кандидат) премиера Денков бе, че морално-политическото несъгласие с прегръдката между ГЕРБ и ПП/ДБ трябва да се тълкува като „опит да се бламира решението на избирателите“. Следователно, същинското желание на електоратите на тези две доскоро враждуващи сили е било всъщност те да управляват заедно. Тази само привидно нелогична конструкция бе допълнително обоснована с иновативната концепция на Кирил Петков за разликата между реален и „маркетингов“ политически противник (визирайки ГЕРБ и Бойко Борисов). Излиза, че взаимните обвинения в страшни грехове и престъпления са били само част от маркетингова игра.
Пето, видя се, че противно на написаното в дебелите книги, е възможно да има съвместно управление (което в никакъв случай не бива да бъде наричано коалиционно) на принципа
„Сделка има, писмено споразумение – не“.
Както преди две години Кирил Петков каза на един голям азиатски инвеститор, поставил въпроса за сертификат клас „А“, „оставете ги тези хартийки, давайте да правим бизнес“. По този начин съвместното управление може да бъде разтурено по всяко време, а важното е кой по-ловко ще прехвърли на другия отговорността за това.
Шесто, в този деликатен контекст на коалиционните отношения, макар и със задна дата, се разбра
кой (не) е свалил правителството на четворната коалиция.
По миналогодишните думи на бившия премиер това пъклено дело е било свършено от ГЕРБ, ДПС и ИТН с подкрепата на посланик Митрофанова и президента Радев. Днес е ясно, че първите две „тъмни сили“ отпадат от черния списък, а злосторник № 1 е държавният глава.
Седмо, като стана дума за Радев, най-после се изясни
какво може да вземе страха на безстрашния летец.
Както ни изясни госпожа Боряна Димитрова, уж социолог, но иначе психоаналитик под прикритие, поведението на президента напоследък показвало, че той е „изнервен, уплашен, ужасен, че губи властта“.
Въобще, тезата, че Радев се бори със зъби и нокти да продължи да управлява чрез служебни правителства, се повтаря до втръсване. Както и внушението, че сега той ще се спихне и ще се затвори в президентството. Даже отново запредъвкваха шантавата идея за импийчмънт, ако не за друго, за да си отмъстят на президента. Но дори не особено задълбочени анализатори като Кирил Петков обясниха защо това не бива да се прави: „защото на следващия ден ще се образува най-голямата партия в България“.
Ентусиазираните предвиждания как политическото влияние на президента ще бъде ограничено до минимум чрез тенденциозни законови промени и поголовна кадрова чистка обаче имат типичната слабост на безогледната пропаганда. Напълно възможен е и друг сценарий, противоположен на надеждите на „радевофобите“.
Основните противници на Радев – стари (ГЕРБ) и нови (ПП/ДБ) – се събраха в
коалиция, която има три неизлечими порока.
Първо: морално-политическо падение в очите не само на неутралните граждани, но и на собствените си твърди избиратели. Второ: непреодолима взаимна омраза и постоянно дебнене, които ще водят до търсене на първия подходящ момент за „разтурване на седенката“ и стоварване на отговорността на другия партньор. Трето: истинските мотиви за коалирането, които нямат нищо общо с вземането на трудните решения, необходими за решаване на проблемите на българския народ. Освен това, тази коалиция си постави за незабавна задача отстраняването на станалия неудобен главен прокурор, което може да се окаже нетолкова леко изпитание.
Като отчитаме възможните политически и електорални последици от това развитие, твърде вероятен е сценарият общественото влияние на президента не само да не бъде ограничено, а да преживее значителен ренесанс за сметка на компрометираните му противници.
