Докато голямото надлъгване за властта поглъщаше вниманието на масовата публика, чевръстите инвеститори не си губят времето с глупости. И, както всяко лято през последните три десетилетия, те посрещат курортистите по морето с бетонобъркачки, къртачи, камиони, багери и фадроми, вдигащи прахоляк и издаващи какви ли не звуци, и по плажовете, и по съседните ниви. Безспорно обаче най-любимото им занимание е да строят по дюните и останалите защитени местности по Черноморието.
Публикуваните снимки ясно показват, че освен строителство по времето на забраната през летния туристически сезон, строителната площадка е на плажа, заобиколена е от дюни и… някак си е в друго измерение, където българското законодателство не важи.
Кратко обяснение на картата в илюстрацията. Интересува ни “отрязъка” между прибоя на плажа и оцветеното в зелено пътно платно.
Странните светлосини геометрични фигури са дюните, открити и картографирани от съответните длъжности лица, получаващи заплати и хонорари от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Кой и по какъв начин е “накарал” ограденото в червено късче от райския плаж да изпадне от въпросните карти – най-вероятно и господ би го досрамяло да ни каже. Ето защо искрено се надяваме, че
изживяващата мистериозен катарзис прокуратура
най-после ще посегне и към другите ресори на МРРБ и МОСВ, а не само към пътно-строителните им грехове.
Въпреки сигналите срещу този тип строежи, подавани непрекъснато от природозащитните организации до т. нар. отговорни институции, ефектът винаги е бил един и същи – обявяване на кръстоносен поход срещу нарушителите, медийни отчети за извършени проверки, продължително мълчание с цел експертизи и обработване на резултати, а накрая… цялата “работата” се оказва съвсем законна.
Днешната ни история се вписва до последния “милиметър” в тази матрица, защото нито е от вчера, нито някой се надява, че проблемът ще бъде решен още утре. По този повод един от най-активните членове на Гражданска организация „Зелени закони“ – Вера Стаевска, каза пред „БАНКЕРЪ“ , че докато няма актуализирани карти на дюните и по-добра законова защита на зоните до морето,
строителството по плажовете и защитените уж местности
ще продължи да е норма, а не изключение.
За пореден път „БАНКЕРЪ“ повдигна тази тема на 25 май в публикацията „Законът за устройството на Черноморското крайбрежие е пред 29-ия си ремонт“ .
Напомнихме на родните законотворци, че въпросът с опазването на българското Черноморие и многогодишното поетапно ликвидиране на природата, не само че отново трябва да влезе техния партиен дневен ред, но и най-сетне да бъде решен окончателно.
При последната (засега) въртележка във властта обаче, досущ като много други подобни въртележки в годините на прехода (след няколко месеца той ще “чукне” 34 лазарника), тази тема отново не фигурира нито в оперативните законодателни нагласи на парламента, нито сред
реформаторските амбиции на т. нар. ротационни партньори в изпълнителната власт.
А опитите на природозащитниците да се противопоставят на все по-мащабната „бетонна“ инвазия, както те казват – гарантирана чрез доволно употребените приватизационни (уж) схеми – по никакъв начин не се отразява на безогледното „усвояване“ на публичната държавна собственост и погазването на купища закони.
Още преди две седмици гражданските организации „Зелени закони и “За да остане природа” за пореден път “отпушиха” говорилнята, внасяйки в Народното събрание конкретни предложения за спешни законодателни промени с цел защита на Черноморието.
На дебатът по приоритетите за законодателните промени, проведен в парламента и минал под надслова “Как да опазим българското Черноморие”, се събраха десетки граждани и политици. Целта на сгледата бе обсъждане на поредните предстоящи промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), влязъл в сила на 15 юни 2007 година.
Но и до ден днешен депутатското обещание, дадено пред гражданските организации, че
ще бъде сформирана работна група, която в спешен порядък
ще придвижи този норматив, продължава да си е само едно… най-обикновено добро пожелание.
Какво обаче се случва “на терен” (както много обичат да казват социолозите), докато природозащитните организации продължават да настояват за създаване на законодателна устойчивост за ползване на черноморския бряг? И да изискват веднъж завинаги решаването на казуси като:
– създаване на плажове за природосъобразен туризъм;
– гарантиране девствеността на плажовете в Природен парк „Странджа“;
– повторно откриване на липсващите в официалните държавни картите дюни на Крапец, Велека, Силистар и т.н.;
– продължаващото застрояване на скалите и земеделските територии край Царево и Синеморец;
– незаконната реституция на “едни” дюни, които от хилядолетия са си дюни и никога не са били ниви, лозя или овощни градини…
Именно от казуси като сегашното строителство на плаж „Смокиня – юг“ – за пореден път показват, че въпросът за въвеждане на
законова забрана за строителство на разстояние 2 километра
от плажовете за природосъобразен туризъм – с изключение на някои видове пътища – не може да бъде протакан до безкрайност.
Ето я и самата история, станала причина за казаното дотук.
Преди две години концесионерът на плаж „Смокиня“ край Созопол Иван Алексиев отново се беше развихрил. Той беше изравнил плажа с багер и бе излял няколко кубика бетонни „подпори“ за новата си дискотека. Както стана ясно малко по-късно от официалното становище на Община Созопол – без да има разрешение за поставяне на заведения на плажа и без да има каквото и да било право да заличи дюната с фадрома.
Тогава Министерството на туризма му
наложи глоба от 3000 лв. заради нарушена цялост на плажната ивица,
но от екоинспекцията в Бургас така и не отриха унищожени дюни и… всичко замря.
А като се има предвид, че едва ли скоро някой от законотворците ни ще се забърза да реши проблема и да възложи спешно изготвяне на актуализираните карти на дюните у нас. Защото те трябва да бъдат изработени не от хора на повикване, а от специалистите на Българската академия на науките. И докато това не се случи, „самобитните“ решения на “плажните” концесионери не само ще продължават в същия дух, но и ще остават несанкционирани по… баналната вече рецепта за ведомствено оневиняване “И ние също искаме правдата да възтържествува, но нищо не можем да направим – законите са такива!
