Глобалното стопанство ще се възстановява неубедително от шоковете от КОВИД-19 и войната на Русия в Украйна, затормозявано от упорита инфлация и рестриктивни политики на основните централни банки, които се опитват да овладеят ценовия натиск, посочва Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в последната си прогноза за икономическата перспектива. Предвижданията са за 2.7% увеличение на световния БВП през тази година и скромно покачване до 2.9% през 2024-а. И двете стойности са под средния растеж от 3.4% през седемте години преди пандемията. Съединените щати, еврозоната и Китай ще се сблъскат със сходно мудно възстановяване, а инфлацията ще е по-висока от предпандемичния период до края на 2019-а. Тази ситуация създава особени главоболия на централните банки, които трябва да продължат да вземат мерки срещу ръста на базовия ценови потребителски индекс, който се оказва по-силен от очакванията, и същевременно да не навредят на растежа, посочва ОИСР.
Предпазливата прогноза на базираната в Париж организация се появява ден след като Световната банка предупреди, че световното стопанство е в рисково положение и върви към сериозно забавяне на растежа до края на годината, защото лихвените увеличения започват да оказват натиск. Основните парични органи трябва да вземат спешни решения дали да направят пауза или да продължат най-бързия възходящ лихвен цикъл от 80-е години на миналия век, като и Федералният резерв и Европейската централна банка трябва ад проведат поредните си официални съвещания за паричната политика през идната седмица. .
ОИСР смята, че досегашните повишения на лихвените проценти вече дават резултати, особено в сферата на недвижимите имоти и финансовите пазари, но пълният им ефект ще настъпи по-късно през тази и през едната година. Картината става още по-неясна заради несигурността на тяхното влияние в условията на продължаващ инфлационен натиск, който се оказва по-упорит от очакванията. Което води до заключението, че “основните рискова за прогнозите са в низходяща посока”, допълва ОИСР.
Експертите на организацията все пак приканват централните банки да продължат рестриктивната си стратегия и дори да продължат да качват лихвите, ако е необходимо, докато се появят ясни доказателства, че инфлационният натиск отслабва трайно. ОИСР съветва официалните власти да използват пълноценно целия набор от ликвидни инструменти, ако по-спартанските политики създадат пазарен стрес. Правителствата на развиващите се пазари пък могат да провеждат временни валутни интервенции или да въвеждат капиталов контрол, за да предотвратят сериозни рискове за стабилността.
ОИСР смята, че е необходима фискална подкрепа от страна на държавите за най-уязвимите домакинства, която да помогне на централните банки да определят до каква степен потребителският натиск напомпва инфлация. Данните на експертите показват, че правителствената помощ за смекчаване на натиска на енергийните разходи все още е висока в Европа и най-вече – не е целенасочена, което също напряга публичните финанси, обременени с високи дългове след пандемията от коронавируса.
