Директните чуждестранни инвестиции могат да заменят европейските фондове и дори са по-изгодна тяхна алтернатива, заявил на 6 юни унгарският министър на икономическото развитие Мартон Наги. Той е добавил, че цените няма да бъдат размразени засега и че инфлацията ще слезе до едноцифрени стойности до края на 2023-а. В интервю за медиите Наги посочва превъзходството на директните чуждестранни инвестиции (FDI) в сравнение с европейските фондове.
“От гледна точка на влиянието, FDI са по-добри: пазарът разпределя капитала, ние не сме субектите, които трябва да се занимават с това това, така че той (пазарът) знае точно какво да направи”, заявил Наги. И допълнил, че европейските фондове са “лесно заменим източник” и те не са “доминиращи” за унгарското стопанство.
Въпреки че Унгария е един от най-едрите нетни получатели на средства от Европейския съюз, Брюксел реши да замрази почти 22 млрд. евро, предназначени за Будапеща по бюджет 2021-2027-а от миналия декември, докато не бъдат преодолени 27″сериозни пречки” пред възстановяването на върховенството на закона и на фундаменталните права. Други 5.8 млрд. евро безвъзмездни средства от програмата за възстановяване на общността също остават блокирани заради опасения, свързани независимостта на съдебните органи.
“Унгарската икономика трябва да направи преход към съществуване без финансиране от ЕС”, подчертал Наги, заявявайки, че страната му може да работи и без европейски средства.
На въпрос дали мнението му не противоречи на препоръките на ЕС за икономическата политика, министърът е казал, че няма значение какво правят в блока. Той определя идеята за премахване на замразените цени, за което настоява Унгарската централна банка, за твърде странна и доста спорна.
Въведените неотдавна нови правила за държавните облигации от унгарския кабинет също са били дискутирани по време на интервюто. За Наги бюджетът остава напрегнат зарази разходите за лихвени плащания и задачата на правителството е бързо да излезе от лихвената клопка като понижи инфлацията и засили националния пазар на дългови книжа. Според него, новите наредби за ДЦК не облагат спестяванията с такси и насочват населението към спестовни форми, при които парите съхраняват стойността си. Което също е и въпрос на самофинансиране като стратегическа цел. Наги е оборил и критиките на Унгарската банкова асоциация, че последните правителствени мерки ще разстроят конкуренцията. Просто защото в момента не съществува ценова конкуренция, следователно няма какво да се разваля.
В случая става въпрос за решението на правителството да удължи срока на тавана на големите депозити в големите търговски банки до края на юни и да въведе рестрикции върху превода на сконтови ДЦК, за да се парират “несправедливите” доходи от инструментите на централната банка. За европейските централни банкери тези мерки нарушават независимостта на Националната банка на Унгария, “защото й пречат да избира сама необходимите средства и инструменти за провеждане на ефективна парична политика”.
Правителството на премиера Виктор Орбан обяви въпросния таван на едрите вложения в търговските банки след като унгарските централни банкери пуснаха специален депозит с 18% лихва през миналия октомври, за да ограничат срива на форинта. Мярката, според която унгарските търговски кредитори не могат да плащат по-висок лихвен процент по депозираните средства от доходността на тримесечните сконтови ДЦК, трябваше да е в сила до края на март, но крайният срок вече е 30 юни.
