В търговските обекти по границата, както и по магистралите, можело спокойно да се плаща в други валути, освен в лева. Това най-често ставало с банкови карти, а магазинът или бензиностанцията издавали съответния фискален бон в лева и валутата, с която е платено. С това изненада широката публика ексслужебната финансова министърка Росица Велкова.
„Разплащането на територията на Република България в чужда валута и съответно посочването на стойността на продажбата в чужда валута, освен че не е забранено съгласно българското законодателство, то е в интерес на лицата, които не разполагат с български лева”, заяви Велкова.
Такива разплащания са често срещани в търговските обекти, разположени в близост до граничните контролно-пропускателни пунктове, в обектите за продажба на горива покрай магистралните пътища и др., където се извършват множество продажби на чужденци, потвърдиха от Министерството на финансите.
Търговците нямат задължение да обявяват
във фискалния/системен бон крайната сума, която се заплаща от потребителя, едновременно в левове и евро, коментира още Велкова.
Минималното задължително съдържание на касовата бележка е разписано детайлно в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година. Правилата на наредбата, както и тези на ЗДДС, не въвеждат ограничения за добавяне на допълнителна информация в съдържанието на бележката в услуга и удобство на клиента, включително и изписването на стойността на продажбата и в друга валута.
В тази връзка от финансовото ведомство уточняват, че почти всички одобрени модели на фискални устройства имат възможност за отпечатване на дължимата от клиента сума не само в левове.. Тоест, след програмиране на валутен коефициент във фискалното устройство, крайната сума в касовата бележка може да бъде отпечатана както в левове, така и в съответната валута. Тези суми автоматично се преизчисляват и натрупват във фискалната памет на устройството в левовата им равностойност
За допустимостта на разплащанията с валути, различни от нашите пари и изписването на стойността на продажбата в касовите бележки в чужда валута, са давани нееднократни разяснения от Националната агенция за приходи в отговор на поставени въпроси.
На интернет страницата на НАП са публикувани разяснения
по запитвания, отправяни още през 2013 г. до момента и същите нямат отношение към темата за приемане на еврото като национална парична единица.
Читатели обаче продължават да питат: „Има ли забрана за плащане с валута на фискален бон в лева?”
Примерно чужденец влиза в хранителен магазин, купува си хляб и мляко, минава на каса, издават му касов бон да речем за 4.10 лв., а той плаща в евро 2.10.
Касиерката прибира парите в чекмеджето си и пише в Касовата книга: изведени 4.10 лв. и въведени 2.10 евро.
Но други смятат, че така се издава документ с невярно съдържание – касов бон, че сте приели 4.10 лв., а реално сте получили 2.10 евро.
Трети пък са на мнение, че
това намирисва на скрито чейндж-бюро,
което не е на лицензионен режим и няма как да работи без разрешително. А Валутният закон (ВЗ) е категоричен: „Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2003 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Сделки с валута в наличност по занятие може да извършва лице, регистрирано по Търговския закон, както и лице, регистрирано като търговец по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, което е вписано в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро”.
Освен това в член 18.(2) се посочва “Лице, което извършва обмяна на валута в нарушение на чл. 3, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв., ако е юридическо лице или едноличен търговец”.
Ето едно мнение: „Като ни идват клиенти от Гърция и купуват и плащат в брой в евро, и касова бележка си издаваме и ордер дори. И парите си водя във валутната каса, пък като ги продадем в банката и ги обменят тогава ги местя в левовата. Какъв чейндж правим, да не би на тези гърци левове да им продаваме?”.
Защитниците на търговията в чуждестранни платежни средства вадят и други мотиви. Според тях не може да се каже, че е налице обмяна на валута по занятие, защото това са
инцидентни сделки, които не носят доходи.
Затова не би било незаконно да се приеме плащане в евро, например.
Ето какво отговаря НАП на запитване от търговец, производител на хлебни изделия: „Не се съдържа изрична разпоредба на плащанията в брой в чуждестранна валута. От друга страна, за тези плащания е валиден принципът, съдържащ се в чл. 2, ал. 1 на Валутния закон, по силата на който всички действия, сделки и плащания между местни и чуждестранни лица се извършват свободно, доколкото в закона не е установено друго”.
И още:”В чл. 3 от Валутния закон са предвидени специални правила за извършване на сделки с валута в наличност по занятие от определени лица, като обменно бюро и финансова къща. Видно от занятието Ви, при плащане в чуждестранна валута – евро за продажбата на произведени от Вас хлебни изделия няма да се осъществява сделка с валута по занятие, а ще се заплаща стойността на продадената стока. Следователно, при плащане в брой с чуждестранна валута- евро при продажбата на продукцията си, дружеството Ви не нарушава чл. 3 от ВЗ, още повече, че ВЗ предвижда свобода за извършване на сделки, действия и плащания, предвид което няма забрана за разплащане с валута в Р България.
В същия смисъл са и чл. 5, ал. 2 и чл. 8 от ЗДДС, съгласно които е допустимо да се използва като платежно средство чуждестранна валута.
По отношение на осчетоводяването НАП отбелязва,
че „съгласно чл. 26, ал. 2 от Наредба № Н-18 на министъра на финансите от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, всички регистрирани и натрупвани суми във фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи се изразяват в левове и стотинки, поради което за случаите на плащане във валута сумите се преизчисляват и натрупват в левовата им равностойност”.
И все пак законово възможно ли е да се смесват двете валути и отчитането им от фискалното устройство?
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходи са определени със споменатата Наредба №Н-18 от 2006 година. По отношение на плащането в брой с чуждестранна валута на територията на страната във Валутния закон не се съдържа изрична разпоредба. От друга страна, за тези плащания е валиден принципът, съдържащ се в чл.2, ал.1 на ВЗ, по силата на който всички действия, сделки и плащания между местни и чуждестранни лица се извършва свободно, доколкото в закона не е предвидено друго.
Въпросът за плащане на територията на България с чуждестранна валута стои и при плащането на глоби. Полицаите припомнят, че по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) се налагат санкции с наказателно постановление (НП), фиш и електронен фиш. Глобите по електронен фиш (серия „К“) се заплащат по банкова сметка (IBAN) BG64BNBG96613100147701 на името на Фонд за безопасност на движението, администрирана от дирекция „Планиране и управление на бюджета“ – МВР като от там излично уточняват, че BIC-кодът при преводи с чужда валута е BNBGBGSF.
Чужденците, които пребивават временно или постоянно,
или преминават транзитно през нашата страна, може да заплащат дължимите у нас глоби по ЗДвП и чрез ПОС терминали в 259 структури на МВР, включително на ГКПП – Видин (Дунав мост-2); Русе (Дунав мост), Силистра, Капитан Андреево, Лесово, Маказа, Кулата-Промахон, Гюешево и Калотина. При тези плащания се приемат български и чуждестранни дебитни и кредитни карти с изключение на чуждестранни банкови карти, върху които има надпис „Revolut“. Възможно е операцията по плащане чрез ПОС терминал да не е позволена от банката-издател на самата карта. Възможно е от банката-издател да има и други ограничения за ползването на платежния инструмент в дадена държава, при даден търговец, за дадена операция и т.н. В тези случаи в момента на опита за плащане от банката-издател на картата се изпраща код, който се визуализира на екрана на ПОС.
Когато преводът за погасяване на глобата е в чужда валута, плащането не се отразява автоматично в системата. Обработката на тези транзакции е ръчна, поради което е много важно в преводното нареждане да са посочени серията (за фишове и електронни фишове) и номерът на документа, който се плаща и името на нарушителя така, както е изписано в документа, без значение кой налага превода, уточняват от отдел „Пътна полиция” на Главна дирекция „Национална полиция” на МВР.
