Турската лира загуби 0.8% от пазарната си оценка на 8 юни и потъна до нова рекордно ниска котировка, увеличавайки загубите си след масираните продажби на 7 юни. Това, според валутни анализатори, е признак за отслабващия държавен контрол върху валутния пазар. След като “докосна” 23.39 лири за един щ. долар по време на по-ниско ликвидните часове на търговия, турската парична единица поскъпна символично до 23.3722 за един долар в 14.40 ч. българско време. Час по-късно обаче тя отново се понижи – до новите рекордно ниски 23.3979 лири за един щ. долар.
На 7 юни лирата потъна със 7.2% – най-големият дневен спад след историческия срив в края на 2021-а когато централната банка на страната оряза лихвените проценти в условията на растяща инфлация под диктовката на турския президент Реджеп Ердоган, привърженик на неортодоксална парична политика.
Икономисти коментират, че резкият срив на турските пари е сигнал, че Анкара постепенно се дистанцира от наложения преди майските избори държавен контрол и се ориентира към по-свободно търгувана национална валута, въпреки че множеството регулации и мерки тепърва ще трябва да отпадат. По оценка на търговци, лирата се доближава до равнища, които не си заслужава да се защитават с валутни резерви. Те не очакват турската парична единица да се обезцени на 8 юни толкова драстично както през предишния ден, защото няма признаци на паника на пазарите както при предишни случаи когато е имало толкова масивни загуби. Дилъри дори виждат перспектива за нормализация, което е изключително важно.
Следвайки екстравагантната програма на Ердоган, официалните власти се намесиха активно на валутния пазар, използвайки десетки милиарди долари от резервите на страната само през тази година, за да поддържат стабилността на лирата. След преизбирането му през миналия месец обаче новият стар президент изпрати заявка за завой в курса с назначението на Мехмет Шимшек – бивш вицепремиер, одобряван от чуждестранните инвеститори – за финансов министър на Турция. Впоследствие Шимшек посочи, че икономическата политика трябва да се върне на “рационална” основа, а на 7 юни посочи, че няма “бързи поправки” за политиката.
Ерик Майерсон – главен стратег за развиващите се пазари на SEB – определя корекцията на лирата като “осъзнато новите официални турски власти становище, че използването на резервите за защита на валутата вече не работи като мярка”. Той прогнозира 27 лири за един щ. долар до края на годината – низходяща ревизия до стойност, която отговаря на очакванията на оторизираните органи, опитващи се да контролират по-слабо националната парична единица.
Нетните валутни резерви на Турската централна банка потънаха до най-ниските в историята минус 4.4 млрд. щ. долара през май заради засиленото търсене по време на изборите. Спадът на резервите се очакваше да спре през миналата седмица, като търговците дори очакват възходящо движение. Те обаче посочват и заплахата от предстоящите плащания по правителствената схема, защитаваща депозитите в турски лири от валутно обезценяване.
Инвеститорите очакват с нетърпение новия председател на Турската централна банка, който трябва да замени Сахап Кавджъоглу, подкрепящ политиката на Ердоган за по-ниски лихви от 2021-а. Под президентския натиск, самоопределилата се като “враг” на лихвените проценти централна банка орязва лихвените равнища от 2021-а, предизвиквайки най-сериозната криза на лирата и изпращайки инфлацията над 85% през 2022-а. Намерението на Ердоган е да назначи госпожа Хафизе Гайе Еркан – високопоставен финансов мениджър от Съединените щати – за шеф на централната банка.
Някои икономисти очакват спешно повишение на лихвата до около 25% от сегашните 8.5% преди следващото редовно съвещание на банковия борд на 22 юни.
