Докато ВСС сипе “лакърдии” по enter-а на Гешев, ДПС пише конституция. В омайна диалогичност с всички, нарочили го за “проклятието на България”. Тежкото бреме е за Карадайъ и Пеевски, които гарнират заплашително-иносказателния тон с пикантен сос от опозиционно-коалиционна култура. А съпартиецът им Цонев уверява, че далеч преди този прилив на “заедност” и “обединение” проект отдавна имало и той бил дело на корпулентния депутат.
„Обсъждахме с г-н Иванов да премахнем фигурата на главния прокурор като цяло – да я няма в новата Конституция. Вие не смятате ли, че тази фигура тежи на обществото?! Нека да не говорим повече, нека видим и техните предложения и ще обявим нататък, когато почне да работи комисията. Предложението за премахване на фигурата на главния прокурор дойде от ПП-ДБ. Ние ще мислим върху това, но по-скоро ще бъдем съгласни. Всички имат проекти, ще седнем и ще работим по всички. Трябва да намерим общо съгласие -никой не може да доминира тази комисия или тази Конституция. Това е Конституцията на България и трябва да я направим заедно!”, отчете доброто начало Пеевски.
Правилно, така се прави, като черпиш експертиза от правилните университети и библиотеки. Какво да каже обаче Христо Иванов, чийто десант в Росенец бива демитологизиран. Излиза, че реформаторски напомпаната му гумена лодка се набожда на реформаторски риф, след което остава без въздух. Дотолкова, че след десанта на Пеевски в конституционната комисия Иванов едва пророни: “Не стана добре”. И съвсем остана без глас при контра аргумента, че “трябва да разбере едно нещо – наше право е да решаваме кой ще бъде част от конституционната комисия и ако иска да прави конституционна реформа, така ще бъде!” Точно като усмихнатото “Да, добре” на Доган сред розите в Росенец.
Ами така е, гарантираният резултат от изпирането на Борисов е като този от законотворчеството с ДПС – изпиране няма, перачите се овъргалят в кал, а законът си остава врата в полето. И понеже Нинова винаги сочи точно нещата, когато е извън играта, следва да я цитираме: “Защо не си го кажем, че за това става дума – отново за битка за влияние, за постове, за лостове, за овладяване на системата, за прегрупиране на паралелната държава?!” И Гешев като нея – тръгна да изрива политическата смет малко преди да го затрупа. И след като беше “инструментът” й.