Помните ли филма „Полицаят от Сен Тропе“, в който Луи дьо Фюнес гонеше нудисти по плажа? В подобна ситуация се намират и любителите на дивото къмпингуване у нас, които не искат да ползват регламентирани зони, а да разпъват палатките си на пусти места – далеч от презастрояването, автомобилите и интонационните диващини на туристическите атракции.
От една страна те би трябвало да имат достъп до подобни места, защото те са природен и държавен ресурс за общо ползване.
От друга страна обаче този вид почивка също трябва да се подчинява на строги регулации, преследващи само две цели – и “дивите” къмпингари да са доволни, и природата да си остане девствена и чиста.
Така че в момента положението е досущ като в култовата комедия на Луи дьо Фюнес – черноморските общини са в ролята на полицай Крюшо, а
къмпингарите са гонени като нудисти насред… Кабул или Техеран.
Местата за диво къмпингуване у нас – ама много меко казано – са повече от оскъдни. Вместо това, имаме къмпинги като „Смокиня“ и „Градина“, които са по-претъпкани и от Офицерския плаж във Варна, и от “Слънчака”.
Тези бивши диви оазиси отдавна са задръстени не само от каравани, но и от заведения, дънещи понякога музика от ранни зори до… първи петли. А хавлиите на плажуващите така са нагъчкани една до друга, че се конкурират единствено с четирите свободни паркинга по столичните жълти павета – около паметника на Цал Освободител, около Храм-паметника “Свети Александър Невски”, пред бившия мавзолей на Георги Димитров и триъгълната “носна кърпа” на ул. Московска – пред централата на “Банка ДСК”.
Къмпингите по Северното Черноморие, например – в Крапец и Шабла, също стават все по-оживени, защото напоследък
дивото все по-напоително се рекламира като модерно.
А колкото по-модерно става едно място, толкова повече то губи облика си и става все по-неприятно за посещаване.
През седмицата кметът на село Крапец Мариян Жечев поиска регламент за диво къмпингуване. От община Шабла от години настояват за същото “това нещо”, но държавните отговорници за туризма и опазването на околната среда винаги са имали по-важни проблеми за решаване и затова никога не се е стигало до изчистването на тази точка от обществения дневен ред.
“Регламент трябваше да има още през 2019 г., когато влязоха промените в Закона за черноморското устройство. Трябваше да бъде издадена една наредба, която да определи правилата за свободно къмпингуване и за всички да е ясно къде може да се случва това. Надявам се тази година новото правителство да обърне внимание и четирите министерства – на регионалното развитие, на околната среда и водите, на земеделието и на туризма, да излязат с тази наредба. Тя всъщност е готова, но все още не е видяла бял свят“, за пореден път изплака пред медиите кметът на Крапец Мариян Жечев.
Той посочи, че
най-големият проблем са боклуците, които се трупат всеки ден
и чието почистване се плаща от местните жители. Кметът онагледи думите си и с конкретен пример: само през миналия уикенд (3 и 4 юни) са събрани… около камион и половина боклуци. А летния сезон е едва началото си!
Друг е въпросът, че местни бизнесмени планират да развиват
глемпинг туризъм по все още дивото Северно Черноморие,
който е особено популярен в Западна Европа и Съединените щати. Става дума за луксозни екстри, съчетаващи хотелския комфорт и свободното къмпингуване сред дивата природа.
Глемпинг комплексите представляват луксозни палатки в ярки цветове, модерни каравани и бунгала. Там са изградени гурме ресторанти, СПА, вечери под звездите, закуска на тревата. Тоест – все неща, заради които бизнесът иска категорични регулации,
указващи еднопосочно правата и задълженията на къмпингуващите.
През 2019 г. в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие беше внесена от “Обединените патриоти”, така наречената поправка “Искрен Веселинов“, в която се казваше, че “ще защитим дюните, за да не ги газят и да не разполагат палатки върху тях“.
Идеята, която привидно изглеждаше много еко, се оказа параван, зад който започна безогледното обслужване на строителното лоби, защото започна глобяването за плажна кърпа и чадър върху дюна, но държавата продължи да съзерцава безучастно фадромите, багерите и бетонобъркачките, заличаващи от лицето дюна след дюна. Оказа се, че
палатките са по-големи врагове на природата
дори от хотелите на първа линия, наричани за по-кратко „Подпорни стени“.
На „Смокиня“, в Синеморец, Аркутино и къде ли не продължават да никнат нови и нови сгради – коя от коя по-законна. Докато клетите къмпингари, които не искат хотел с ол инклузив и глемпинг, станаха по-големи замърсители на природата дори от въглищните ТЕЦ-ове.
Поправката от 2019 г. предвижда, че палатки и кемпери може да се разполагат на специално урегулирани места. Това доведе до протести и вето на президента, но без резултат. Чак през лятото на 2021 г., когато на власт бяха двете служебни правителства на Стефан Янев, стана известно, че се подготвя приемането на наредба за регулиране на свободното (дивото) къмпингуване. Тогава беше сформирана и междуведомствена работна група, но
дали е свършила нещо, или просто така си е останала – на хартия,
никой не смее да каже.
Не бива да се остава с погрешно впечатление, че защитата за свободното къмпингуване е толериране на безотговорността на някои любители на дивата природа. Но едва ли е нужно да се самозалъгваме, че т. нар. средностатистически българин пази чуждото и общото с такава всеотдайност, с каквато…
увива килима и мебели си с найлон, че гостите му да не ги търкат и цапат.
Общините по Черноморието, които са с вързани ръце и заради нормативния вакуум не могат да глобяват нарушителите, са в пълното си право да се оплакват.
Недопустимо е да се секат дървета, да се палят огньове, особено в сезона на горските пожари, да се хвърлят боклуци наляво и надясно, както и да се уврежда по друг начин природата.
Колкото и да им се иска на някои хора, пълната свобода – поне в нашенския й вариант – няма как да се случи. Защото това означава
брутална слободия и пълна безнаказаност
за всякакви простотии и безобразия (без никакво извинение).
Трябва да има организация, например – за пожарна безопасност или ХЕИ-контрол, трябва да има химически тоалетни, контейнери за смет и договори със сметоизвозваща фирма, трябва да има паркинг, охрана и бариера, трябва да има косене на трева и пръскане поне срещу кърлежи…
Фактът, че дивата природа няма конкретен юридически собственик, не означава, че всичко ни е позволено. Тъкмо обратното – означава, че всички сме длъжни да я пазим като зениците на очите си. Единствената грижа на държавата е как това да се случи…
