Здравната ни система от години плаче за реформа. Най-голям проблем е недостига на здравни работници – кадровият поток към чужбина не само е постоянен, но става все по-пълноводен. Резултатът вече се вижда и с невъоръжено око – стотици населени места са без лекари, а професията „Санитар“ е на път да влезе в червената книга на застрашените от изчезване профедии.
Другата голяма грижа, за която почти никой не иска да говори е безразборното роене на частни болници, клиники и поликлиники, които стръвно изсмукват обществения ресурс, докато непрекъснато увеличават размерите на регламентираното доплащане и рушветите под масата. Този процес пък води до изкривяване на финансирането в различните сектори на системата, като все повече и повече пари отиват за лекарства, медицински изделия и болнична помощ, докато
извънболничната помощ бързо и сигурно върви към… просешката тояга.
Това в общи линии са първите впечатления от състоянието на системата на новия здравен министър Христо Хинков. За да се решат тези наболели проблеми са необходими нови закони. Има обаче казуси, чието решаване зависи само от добрата воля и организационните таланти на административните началници и лекарите.
Един такъв казус, например, е ангажираността на личните лекари. Досега те трябваше да са на разположение на своите пациенти денонощно – седем дни в седмицата, 365 дни в годината. Въпросните пациенти имаха право да звънят на джипитата си не само, ако имат някакви конкретни нужди, но и просто така – да убият малко свободно време в сладки разговори за „ефикасни“ лекарства, рекламирани из интернет.
Лични лекари споделят, че
много малка част от тормоза в извънработно време,
когато са със семействата и близките си или просто си почиват, е по спешни поводи, т.е. е оправдан. По-често хората им звънят, за да проверят дали са на работа, имат ли направления или да ги информират кога ще ги посетят. Тази картинка не е особено мотивираща за добро изпълнение на задълженията и любов към работата. Трябва да признаем, че малко хора са склонни да проявят такова търпение, колкото и да приемат професията си като призвание.
За щастие, новите параметри вече са включени в проекта за национален рамков договор, по които Лекарският съюз е постигнал споразумение с Националната здравноосигурителна каса. Там се предвижда
личните лекари вече не са длъжни да раздават номерата на мобилните си телефони,
за да бъдат търсени по всяко време.
Вечер, през уикендите и по официалните празници пациентите ще могат да звънят на медицински практики, с които тяхното джипи е сключило договор. Проектът предвижда личните лекари да консултират пациентите си само в работно време.
„Вече не е задължително семейният лекар да обявява личен мобилен телефон, на който пациентите да го търсят по всяко време. Това е възможно при тези лекари, които имат сключен договор с друга медицинска структура, която да поеме обслужването на пациентите в тези часове когато лекарят не е на работа„, съобщи д-р Костадин Сотиров от Сдружение на общопрактикуващите лекари в Пловдив.
За големите градове това ще е лесно осъществимо, но в по-малките населени места, където
денонощната медицинска алтернатива е рядкост,
ще е по-трудно. Затова проектът за нов рамков договор облекчава и режимът на заместване при отсъствие на личния лекар. Вече няма да е задължително това да е специално определен личен лекар, а може да е всеки правоспособен негов колега.
Здравната реформа у нас започва в началото на века. Тогава се въвежда както направлението „Общопрактикуващ лекар“ със собствена пациентска листа, така и правото на всеки пациент да избере друг лекар, ако не е доволен от своя.
Изискването на т. нар. „24-часово обслужване на пациентите” е регламентирано в Наредба № 40 от 24 ноември 2004 година. Според разпоредбите на тази наредба,
личните лекари са длъжни да осигурят постоянен денонощен достъп
до медицинска помощ на задължително здравноосигурените лица по един от следните начини – чрез дежурен кабинет, по договор с друго лечебно заведение с дежурен кабинет и индивидуално, по преценка на самия общопрактикуващ лекар – чрез 24-часово осигуряване на консултация по телефон, в амбулатория или в дома на пациента.
Последиците от тази недомислица са лоши – и за лекарите, и за пациентите. През март от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България обявиха, че България разполага с не повече от 4000 джипитата, чиято средна възраст е 60 години.
В същото време много малко студенти, които завършват медицина, проявяват интерес. И защо да проявяват, когато
бюрокрацията и гигантската допотопна бумащина
превръщат тези лекари в писарушки и архивари? Според статистиката, „Синдромът на прегарянето“ (т. нар. бърнаут) сред джипитата е с мащабите на пандемия – 74% от общопрактикуващите лекари изпитват средна и висока степен на „бърнаут“, т.е. само чакат конкретна причина, за да си съберат багажа и да отпрашат в неизвестна посока. А не да се отдадат на сладко блаженство в домашщни условия, защото… освен всичко друго, те са и жертви на телефонен тормоз, и на агресия по време на работа или на път за вкъщи.
Не случайно в Уикипедия понятието „Общопрактикуващи лекари“ е обяснено така: „Това са лекари, които масово се ползват с неуважение, на които се прехвърлят изключително много отговорности срещу т. н. капитационно заплащане, при лоши условия на труд“.
Промяната на модела може да привлече повече млади лекари и да създаде предпоставки за по-качествена грижа. А по този начин – стъпка по стъпка – като едното нищо може да ни споходи и по-качественото здравеопазване.
