Стига да не става дума за усвояване на средства от европейските фондове или за раздаване на тлъсти порции от републиканския бюджет. Във всички други случаи отново сме не на опашката в ЕС, ами оттатък. И поради тази проста причина сме държавата членка с най-много неизпълнения на Регламент 2021/782 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт.
Регламентът влезе в сила на 7 юни 2021 г. и е задължителен за всички държави членки на ЕС. Изключение е направено единствено за разпоредбата на чл. 6, т. 4, която влиза в сила на 7 юни 2025 година. Отлагането се отнася за провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки за доставка на нови мотриси и вагони, в които
задължително трябва да има специални места за превоз на велосипеди.
Въпреки че от влизането в сила на Регламента минаха точно две години, България все още не е изпълнила най-малко 6 от основните си задължения, вменени ни с него, става ясно от информация на Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“ на Европейската комисия.
Абсолютният монополист в доставянето на този вид услуга – “БДЖ – Пътнически превози“ (БДЖ-ПП) и досега не е изпълнил задължението си
да предоставя информация за закъснението на влаковете
„по време на пътуването“, както е записано в чл. 9, т. 2 на Регламента.
Същото се отнася и за всички продавачи на жп билети (включително и туроператорите), които включват в пакетите си превоз с влак по атрактивни маршрути – като Септември – Добринище, например.
Според разпоредбите на Регламента, по време на пътуването информация на пътниците трябва да предоставят и началниците на гари. У нас обаче подобно чудо досега не се е случвало.
Важно е да се отбележи, че според разпоредбата на чл. 9, т. 3 от Регламента, тази информация трябва да се предоставя на пътниците в реално време, включително и чрез
използването на подходящи, т.е. съвременни съобщителни технологии.
Това ще рече, че БДЖ-ПП досега е трябвало да инвестира в монтирането на монитори в старите си пътнически вагони, което едва ли е толкова скъпо.
Не на последно място е задължението на БДЖ-ПП да предоставя същата информация в реално време и на пътниците със зрителни и слухови увреждания. Това ще рече, че трябва да се проверят и пуснат в действие съобщителните системи във вагоните, където ги има, а където няма такива – да се монтират високоговорители, свързани със съответните инсталации.
Не е изпълнено и изискването на регламента, ако
по време на пътуването с влак пътник загине или бъде наранен,
БДЖ-ПП незабавно или не по-късно от 15 дни след установяване на самоличността му, да извърши съответните „авансови плащания, необходими за посрещането на непосредствените му икономически нужди, пропорционално на претърпените вреди“. Според чл.15, т. 2 – „авансовото плащане в случай на смърт не може да бъде по-малко от 21 000 евро на пътник“.
Все още България не е изпълнила изцяло задълженията си по Регламент 2021/782 и в следните няколко хипотези:
- отмяна на влак,
- изпускане на връзка,
- закъснение до крайната дестинация от 60 и повече минути.
Все хронично тежки проблеми, които се случват на десетки и стотици пътници на БДЖ-ПП почти ежедневно.
В тези случаи
компанията е длъжна да възстанови пълната стойност на билета
или на част от него – за неосъществената част от пътуването.
Пълната стойност на билета трябва да се изплати на пътника и „ако пътуването е вече ненужно от гледна точка на първоначалния план за пътуване“.
Примерно, ако пътникът пътува за преглед при лекар, за медицинско изследване или, да речем – на изпит, и изпусне предварително и отдавна записания си час или насроченото време за изпита, то
това напълно обезсмисля пътуването му
и БДЖ-ПП трябва да му върне парите!
У нас все още не е решен и казусът при закъснял влак пътникът да може да се пренасочи към алтернативен транспорт, при което БДЖ-ПП задължително трябва да му възстанови „направените от него необходими, целесъобразни и разумни разходи“ – каквото и да означава това.
Ако пътникът бърза, за да не изпусне часа си при лекар във Велико Търново, например, и хване от гара Горна Оряховица такси до старопрестолния град (за разстояние от десетина километра) – дали това ще бъде признато за „необходим, целесъобразен и разумен разход“ – един Господ знае. Още повече, че в регламента няма никакви критерии за това.
У нас все още не е решен и друго задължение, произтичащо от жп регламента –
при отмяната на влак без наличен алтернативен транспорт,
държавната фирма “БДЖ-ПП” е длъжна да настани в хотел за своя сметка пътниците, вместо да ги остави да се въргалят из купетата.
Същото е отчетено и относно задължението на жп превозвача да предоставя храна и напитки на пътниците при закъснения на влаковете му над един час. Ако беше така – при положение, че закъсненията и отмените влакове са масова практика – БДЖ-ПП отдавна щеше да си има
собствена кетерингова компания с филиали по всички гари.
Все още у нас не се прилага и задължението по Регламент 2021/782 за връщане на част от цената на билета при закъснения на влаковете над един час. И по-конкретно – от 7 юни 2021 г. „БДЖ-ПП“ АД е длъжно да възстановява на пътниците:
- 25% от цената на билета – при закъснение от 60 до 119 минути;
- 50% от цената на била – при закъснение над 120 минути.
И то независимо от факта, че въпросният пътник все пак е успял да се добере до крайната точка на пътуването си.
Същото се отнася и за редовните пътници на БДЖ-ПП, които пътуват с абонаментни карти, става ясно от чл. 19, т. 2 на Регламента.
От документа става ясно, че жп превозвачите могат да въведат минимален праг на обезщетенията, които се изплащат на пътниците, който обаче не може да е по-голям от 4 евро на билет. Следователно, ако билетът струва под 7.82 лв. – всички закъснения и други загуби си остават за сметка на пътника.