България продължава да неглижира жп транспорта

бдж

Стига да не става дума за усвояване на средства от европейските фондове или за раздаване на тлъсти порции от републиканския бюджет. Във всички други случаи отново сме не на опашката в ЕС, ами оттатък. И поради тази проста причина сме държавата членка с най-много неизпълнения на Регламент 2021/782 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт.

Регламентът влезе в сила на 7 юни 2021 г. и е задължителен за всички държави членки на ЕС. Изключение е направено единствено за разпоредбата на чл. 6, т. 4, която влиза в сила на 7 юни 2025 година. Отлагането се отнася за провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки за доставка на нови мотриси и вагони, в които

задължително трябва да има специални места за превоз на велосипеди.

Въпреки че от влизането в сила на Регламента минаха точно две години, България все още не е изпълнила най-малко 6 от основните си задължения, вменени ни с него, става ясно от информация на Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“ на Европейската комисия.

Абсолютният монополист в доставянето на този вид услуга – “БДЖ – Пътнически превози“ (БДЖ-ПП) и досега  не е изпълнил задължението си

да предоставя информация за закъснението на влаковете

„по време на пътуването“, както е записано в чл. 9, т. 2 на Регламента.

Същото се отнася и за всички продавачи на жп билети (включително и туроператорите), които включват в пакетите си превоз с влак по  атрактивни маршрути – като Септември – Добринище, например. 

Според разпоредбите на Регламента, по време на пътуването информация на пътниците трябва да предоставят и началниците на гари. У нас обаче подобно чудо досега не се е случвало.

Важно е да се отбележи, че според разпоредбата на чл. 9, т. 3 от Регламента, тази информация трябва да се предоставя на пътниците в реално време, включително и чрез

използването на подходящи, т.е. съвременни съобщителни технологии.

Това ще рече, че БДЖ-ПП досега е трябвало да инвестира в монтирането на монитори в старите си пътнически вагони, което едва ли е толкова скъпо.

Не на последно място е задължението на БДЖ-ПП да предоставя същата  информация в реално време и на пътниците със зрителни и слухови увреждания. Това ще рече, че трябва да се проверят и пуснат в действие съобщителните системи във вагоните, където ги има, а където няма такива – да се монтират високоговорители, свързани със съответните инсталации.

Не е изпълнено и изискването на регламента, ако

по време на пътуването с влак пътник загине или бъде наранен,

БДЖ-ПП незабавно или не по-късно от 15 дни след установяване на самоличността му, да извърши съответните „авансови плащания, необходими за посрещането на непосредствените му икономически нужди, пропорционално на претърпените вреди“. Според чл.15, т. 2 – „авансовото плащане в случай на смърт не може да бъде по-малко от 21 000 евро на пътник“.

Все още България не е изпълнила изцяло задълженията си по Регламент 2021/782 и в следните няколко хипотези:

  • отмяна на влак,
  • изпускане на връзка,
  • закъснение до крайната дестинация от 60 и повече минути.

Все хронично тежки проблеми, които се случват на десетки и стотици пътници на БДЖ-ПП почти ежедневно.

В тези случаи

компанията е длъжна да възстанови пълната стойност на билета

или на част от него – за неосъществената част от пътуването.

Пълната стойност на билета трябва да се изплати на пътника и „ако пътуването е вече ненужно от гледна точка на първоначалния план за пътуване“.

Примерно, ако пътникът пътува за преглед при лекар, за медицинско изследване или, да речем – на изпит, и изпусне предварително и отдавна записания си час или насроченото време за изпита, то

това напълно обезсмисля пътуването му

и БДЖ-ПП трябва да му върне парите!

У нас все още не е решен и казусът при закъснял влак пътникът да може да се пренасочи към алтернативен транспорт, при което БДЖ-ПП задължително трябва да му възстанови „направените от него необходими, целесъобразни и разумни разходи“ – каквото и да означава това.

Ако пътникът бърза, за да не изпусне часа си при лекар във Велико Търново, например, и хване от гара Горна Оряховица такси до старопрестолния град (за разстояние от десетина километра) – дали това ще бъде признато за „необходим, целесъобразен и разумен разход“ – един Господ знае. Още повече, че в регламента няма никакви критерии за това.

У нас все още не е решен и друго задължение, произтичащо от жп регламента –

при отмяната на влак без наличен алтернативен транспорт,

държавната фирма “БДЖ-ПП” е длъжна да настани в хотел за своя сметка пътниците, вместо да ги остави да се въргалят из купетата.

Същото е отчетено и относно задължението на жп превозвача да предоставя храна и напитки на пътниците при закъснения на влаковете му над един час. Ако беше така – при положение, че закъсненията и отмените влакове са масова практика – БДЖ-ПП отдавна щеше да си има

собствена кетерингова компания с филиали по всички гари.

Все още у нас не се прилага и задължението по Регламент 2021/782 за връщане на част от цената на билета при закъснения на влаковете над един час. И по-конкретно – от 7 юни 2021 г. „БДЖ-ПП“ АД е длъжно да възстановява на пътниците:

  • 25% от цената на билета – при закъснение от 60 до 119 минути;
  • 50%  от цената на била – при закъснение над 120 минути.

И то независимо от факта, че въпросният пътник все пак е успял да се добере до крайната точка на пътуването си.

Същото се отнася и за редовните пътници на БДЖ-ПП, които пътуват с абонаментни карти, става ясно от чл. 19, т. 2 на Регламента.

От документа става ясно, че жп превозвачите могат да въведат минимален праг на обезщетенията, които се изплащат на пътниците, който обаче не може да е по-голям от 4 евро на билет. Следователно, ако билетът струва под 7.82 лв. – всички закъснения и други загуби си остават за сметка на пътника.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст