На това правителство никак няма да му е лесно, независимо колко дълъг ще е мандатът му. От една страна, защото съпротивата срещу него е голама. От друга – защото започва с гафове. И от трета – стиковката между двете коалиции, които са в по-голяма коалиция, макар че не си признават, върви трудно. Така или иначе, работата е орташка, а за нея българският народ няма добро мнение. Обикновено участието на партньорите не е еднакво, както и контрата на отговорността накрая остава у единия. Или, както казват хората – орташката работа, кучета я яли.
Съпротивата от всички страни е обяснима. За сформирането на това хибридно правителство бяха направени
много компромиси, включително и недопустими.
Няма как през 2013-2014-та 300-400 дни да търкаш жълтите павета, протестирайки срещу корупционера и кадровика в съдебната система Делян Пеевски и правителството „Орешарски”, а десетина години по-късно да включиш същия този Пеевски в състава на т. нар. конституционна комисия. Нещо, което де факто вече бе преглътнато от „добрите сили” след вялата, проформа съпротива на Христо Иванов.
Отделен въпрос е, че прословутата съдебна реформа, която от години ни обещава градската десница, тихомълком беше подменена с някаква конституционна, без някой да е наясно какво точно представлява и какво ще се прави. Да не говорим, че част от заявките ад хок, могат да бъдат осъществени само от Велико народно събрание, но революционероте-реформатори някак срамежливо премълчават това пред обществото.
Да се надяваме, че цялата работа не е приключила
с отстраняването на Иван Гешев от поста на главния прокурор.
„Освобождаването на главния прокурор Иван Гешев може да е първата стъпка на съдебната реформа, но може и да е стъпка, която да отклони вниманието и съдебната реформа да стане проформа, т.е. да няма истинска съдебна реформа“, предупреди политологът Иво Инджов. По думите му Гешев е бил освободен най-вече заради политическите зависимости на Висшия съдебен съвет и големият въпрос е дали този ВСС с всичките му зависимости и с изтекъл мандат ще избира новия главен прокурор.
„Следващият въпрос е какво ще се прави с този пост напред… Не трябва да се правят бързи промени. Съдебната реформа трябва да продължи, но е прекалено амбициозно това, което афишират от ПП-ДБ, че ще има конституционна реформа. Този парламент няма обществена подкрепа и енергия за истинска конституционна реформа“, е мнението на политолога.
Изобщо
ситуацията малко заприличва на 1991 година,
когато СДС дойде на власт „с малко, но завинаги”. И реши, че може да си прави каквото иска и както си иска….Не случайно тогава беше популярен изразът „Стани да седна”, като абревиатура на СДС. Защото в редиците на новата политическа формация имаше твърде много реваншистки настроени хора, които във взимането на властта видяха възможност да се облагодетелстват от всичко, за което критикуваха комунистическата номенклатура.
Бойко Борисов, като обигран играч не случайно дръпна назад ГЕРБ и остави ПП-ДБ да управляват почти сами и съответно да понесат всички негативи от действията си. Както го обяснява социологът Първан Симеонов: „Той сключи сделка от типа „власт срещу неприкосновеност“.
Както винаги до сега Борисов се интересува само от собственото си оцеляване. Всичко друго няма голямо значение. Готов е на сделка дори с дявола, независимо от цената, която едва ли ще плети той. Създаването на парламентарна комисия, която ще протака свалянето на поисканите от Гешев имунитети на Борисов, Кирил Петков и други депутати, е потвърждение на въпросната сделка.
Как само се обръща животът!
Тези, които се плюха с най-грозни думи по време на многобройните предизборни кампании през последните две и половина години след летните протести през 2020-та, и се кълняха, че никога няма да влязат в съглашателство и да управляват заедно, сега са принудени взаимно да си пазят гърбовете.
Че имаше подлагане на динена кора от страна на служебния кабинет с масовите оставки на зам.-министри и областни управители, имаше. Но стремежът на новото правителство бързо да консумира власт го вкара в гафове. Като назначаването на зам.-министър за няколко часа, защото не е бил проверен за принадлежност към старата Държавна сигурност, и то след хвалбите за неговата експертност и опит. Или пък стремежа да се трудоустрои съпругата на Даниел Лорер, след скоростното връщане на Спецов в НАП и промени на шефове в митниците. Проявата на шуробаджанащина не бе подмината дори от ГЕРБ, на които се разчита да крепят този кабинет с гласовете си в парламента. Впрочем „акцията“ изненада дори и някои от своите и трябваше да се отмени.
Всички тези неща не правят добро впечатление
на широката публика, особено след изтичането на „оня запис”, пуснат от Радостин Василев. Засега управленска програма все още няма, но насоките, дадени на среднощното заседаниена на националното ръководство на „Продължаваме промяната” май вече се изпълняват – започна се от смени на шефовете на службите.
Няма съмнени, че не само „Възраждане”, БСП и „Има такъв народ” ще гледат под лупа всяко действие на това правителство и ще реагират, но и българските граждани. А дали цената на сделката между първите две политически сили си е струвала, ще разберем на следващите избори.
