От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) считат, че в този вид предложеният проект на решение на Министерския съвет за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научните организации на България през учебната 2023-2024 година не следва да бъде приет. Според експертите й е необходимо да бъде ревизиран в съответствие с дадените предложения в рамките на съгласувателната процедура и при спазване на заложените в Стратегията насоки и цели. Това се посочва в становище на асоциацията, адресирано до премиера и до министъра на образованието и науката.
От асоциацията отбелязват, че в качеството си на представителна на национално равнище работодателска организация винаги е сред най-активните социални партньори по отношение на политиките, свързани със системата на образованието. „В началото на настоящата година отново се включихме в процеса на определяне на държавния план-прием за обучение на студенти и докторанти, като обобщихме предложенията, дадени от членовете на АИКБ. В рамките на процедурата по обществено обсъждане на проекта на Решение ни направи впечатление, че е налице промяна на водената до момента политика в областта на висшето образование“, посочват от организацията.
След по-подробно запознаване с представения проект за държавен планов прием от АИКБ са констатирали, че подготвеното решение за ДПП противоречи напълно на представените нужди на пазара на труда, което е в противовес и в нарушение на Стратегията за развитие на висшето образование в България за периода 2021 – 2030 г., Цел 3, която е насочена към „Изграждане на устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда и постигане на динамично съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование“.
В момента България продължава да изпитва остър недостиг на медицински сестри и медицински обслужващ персонал, липсват добре подготвени инженерни кадри, които да заемат местата на все повече влизащите в пенсионна възраст работници и служители. Според обявените резултати по DESI за наличие на развита цифрова икономика, България е на предпоследно място в Европа с най-ниски резултати, нареждаща се до Румъния и Гърция. България трудно ще може да допринесе за постигане на заложените цели ЕС да разполага с 20 милиона ИКТ специалисти до 2030 г., представляващи около 10 на сто от общата заетост, ако в момента българските ИКТ специалисти са едва 4.5 на сто, отбелязват от АИКБ.
А в същото време, „с предложения ДПП отново сме свидетели как „модерните“ и неизискващи толкова усилия и учене специалности надвишават броя на тези, които могат да осигурят качествена и устойчива заетост. С настоящия ДПП ще бъдат подготвени кадри, които ще заемат места за лица със средно образование“, поше в становището на организацията.
От асоциацията посочват още, че към момента има сключени едва 30 договора между студенти и работодатели по изпълнение на приетата Наредба за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател. И това са специалности, по които в момента се прави намаление – като „Дигитални и индустриални технологии“, „Компютъризирани технологии в машиностроенето“, „Мехатроника“, „Медицинска сестра“ и други. „В тази насока можем да обсъдим и конкретни инициативи за насърчаване участието на студентите“, предлагат от асоциацията.
Актуализирането и надграждането на Националната карта за висше образование също остава отворена тема, по която не бяха предприети никакви конкретни действия въпреки дадените предложения, завършва становището на асоциацията.
