Европейската централна банка повиши кредитните разходи за осми пореден път на редовното съвещание на управителния си съвет на 15 юни до най-високото им равнище за последните 22 години. Въпреки това институцията не изключва още лихвени увеличения в хода на борбата си с високата инфлация. Базовата лихва на еврозоната, която плащат банките, за да държат свободните си средства в ЕЦБ, беше качена с нови 25 базови пункта – до 3.5% – най-много от 2001-а насам. Централните банкери потвърдиха и намеренията си да прекратят повторното инвестиране на средства по Програмата им за покупка на активи (на стойност 3.2 трлн. евро) от идния месец – още едно затягане на политиката, за което те намекнаха на майското си съвещание.
Централната банка на 20-е държави от блока на еврото очаква инфлацията да остане над целевите 2% годишно до края на 2025-а, което я принуждава да продължи да затяга паричната политика и през идните месеци. В официалното си изявление след съвещанието европейските централни банкери посочват, че “бъдещите решения ще гарантират, че ключовите лихвени проценти на ЕЦБ ще достигнат равнища, които са достатъчно рестриктивни, за да върнат своевременно инфлацията до средносрочната й целева стойност от 2% и те ще останат там докогато се налага”.
Растежът на еврозоната в най-добрия случай стагнира и инфлацията се охлажда от месеци, но със смволична скорост и благодарение основно на по-ниските цени на енергията и на най-резкия ръст на лихвените проценти в 25-годишната история на ЕЦБ.
Европейските централни банкери не последваха решението на Федералния резерв от 14 юни да направи лихвена пауза след 10 последователни лихвени увеличения. Просто защото, от една страна, започна да затяга политиката си по-късно от американците, а от друга – индексът на потребителките цени от 6.1% в еврозоната е неприемлив висок и базовата му съставка, от която са изключени силно колебаещите се цени на храните и енеригята, едва сега започва да се понижава.
Икономисти очакват още едно лихвено увеличение с 25 базови пункта през юли и друго, по-малко вероятно – през септември. Търговците на паричните пазари реагираха на посланията на централните банкери и увеличиха на 80% вероятността лихвеното равнище да достигне 4% до октомври от 50% преди решението.
ЕЦБ увеличи и инфлационните си прогнози за тази, за следващата и за 2025 година, когато очаква стойностите да останат над целевите – на 2.2% годишно.
Същевременно, икономическата картина е доста пъстра и несигурна. Германия е в техническа рецесия след две последователни тримесечие на спад на БВП и вероятно ще отчете скромен годишен растеж през 2023-а. Безработицата обаче рекордно ниска и трудовите възнаграждения растат, макар и по-бавно от инфлацията.
Ценовият растеж в еврозоната бързо се охлажда след като в края на 2022-а достигна двуцифрени стойности, но цените, особено в сектора на услугите, тепъва трябва да покажат убедителен спад, за да мотивират ЕЦБ да натисне лихвената спирачка.
По-високите кредитни разходи ограничават търсенето на заеми от домакинствата и компаниите и пресушават желанието на банките да отпускат кредити, но потреблението нараства в номинални стойности. Което, според ЕЦБ, е доказателство, че предишните лихвени увеличения вече влияят на финансовите условия и върху икономиката като цяло.
Тези противоположни фактори вероятно ще засилят основанията на двете страни в банковия управителен съвет – на по-настъпателното мнозинство от “ястреби”, което иска още повишения на лихвите и на малцинството “гълъби”, настояващи за лихвена пауза.
Голямото неизвестно е как икономиката на блока на еврото се справя с най-активния възходящ лихвен цикъл от 400 базови пункта. Кредитните условия на банките определено са затегнати, но не е ясно как това се отразява върху фирмите и домакинствата.
Междувременно, пазарът на облигации вече показва признаци на безпокойство. Доходността на базовите за еврозоната десетгодишни германски облигации е с около 60 базови пунта по-ниска отколкото на двегодишните ДЦК – аномалия, която вещае рецесия и някои икономисти смятат, че лихвените проценти трябва дори да се понижат, за да се смекчи удара върху икономиката.
Подновените колебания във финансовия сектор също са сериозен риск. В края на юни кредиторите от еврозоната трябва да върнат 477 млрд. евро от дългосрочните кредити, които получиха от ЕЦБ по време на пандемията по програмата TLTRO. И въпреки че ликвидността остава обилна, има сериозни опасения, че отделни по-малки банки, най-вече от Италия и Гърция, ще се затруднят да погасят задълженията си.