“Бенк ъф Инглънд” направи още една крачка към въвеждането на собствена дигитална валута след като продължилото една година проучване по “Проект Розалинд” показва, че технологията може да подкрепи “разнообразна гама” от нови начини за използване на парите. Стартиралият през миналата година проект съвместно от английската институция и Банката за международни разплащания (БМР) трябваше да установи как т. нар. дигитална валута на централна банка (ДВЦБ) ще работи на практика и каква полза ще има от нея.
Резултатите от първата фаза на експеримента, публикувани на 16 юни от БМР, констатират, че дигиталните пари могат да направят разплащанията между отделни индивиди по-бързи и по-лесни, да дадат възможност на фирмите да създават нови финансови продукти и да намалят измамите. Те ще позволят също и “парично програмиране”, примерно, плащане на онлайн продавач да се осчетоводи автоматично когато купувачът потвърди, че поръчаните стоки са получени в добро състояние.
Първият набор от констатации от “Проект Розалинд” насърчава “Бенк ъф Инглънд” да пусне своя собствена ДВЦБ, наречена “бриткойн”. Английските централни банкери определят като “възможно” използването на дигитални пари в бъдеще, но няма да вземат решение дали да работят с технологията преди да анализират отговорите на текущи консултации, които трябва да приключат в края на юни. Освен това се изисква и подкрепата на британското министерство на финансите.
Според Гилбърт Върдиън – главен изпълнителен директор и основател на регистрираната в Лондон фирма за блокчейн технологии “Куант”, който е работил по проекта на двете банки, смята, че сегашната парична система на Обединеното кралство “не е пригодена за целите на цифровото общество”.
“Куант” разработва от миналата година прототип на ДВЦБ за дребни разплащания. Първата фаза на проекта е включвала осем участник от света на банките и на големите технологични фирми, които са тествали използваната от фирмата блокчейн структура. “Мастъркард” е създала дебитна карта за ифровите пари, “Барклейз” е тествала плащанията “кеш след доставка”, което означава, че парите са предоставени на продавача след получаването на доставката в добро състояние. “Амазон Ю Кей” пък е експериментирал с проверката и отписването на сделката с използване на ДВЦБ. “Бенк ъф Канада” е създала детска сметка, в която родител може да прави “плащане под условие”, което се “отключва” след изпълнението на известни задължения. Британската финансовотехнологична фирма “Револют”, “Бенк ъф Ню Йорк Мелън” и френската разплащателна компания “Уърлдлайн” също са участвали в експерименталния проект с цифрови валути на централните банки.
Върдиън отбелязва, че най-голямото постижение на проекта досега е изобретяването на многостранно зключване на плащането – система, позволяваща “хващане” на цифровия актив, така че продавачът да знае, че плащането е направено и ще пристигне, ако стоките или услугите са доставени. Което позволява предотвратяване на измами за разлика от защита от измами. Според шефа на “Куант” новата технологична форма може да направи Великобритания “епицентър на следващото поколение финансови системи”. Той смята, че преди “Проект Розалинд” мненията за ДВЦБ са били най-вече “теоретични и политически”.
Някои държави вече използват цифрови валути на централните си банки, повечето – без особен успех. “Пясъчният долар” на Бахамите не е достатъчно стабилен и често е офлайн, а навлизането на Нигерия в тази сфера не е ползотворно, защото потребителите все още не могат да усетят предимствата. Следователно целта е всичко да се направи правилно.
Сериозни критики по въпроса отнесе и “Бенк ъф Инглънд”. Един от бившите й председатели – Мървин Кинг – нарече проучванията й “решение без проблем”. Заместник-председателят на институцията Йън Кънлиф обаче сравнява ДВЦБ на приложението на “Епъл” App Store. Преди създаването на “Айфона” хората не са си представяли какво могат да правят с него и разбирането за цифровите валути на централните банки в момента е точно на този етап.”Проект Розалинд” оспорва и тезата на критиците, че технологията може да даде достъп на централните банки и на правителствата до потребителските навици на гражданите, защото доказва, че конфиденциалността се запазва.
Шефката на Центъра за иновации на БМР в Лондон – Франческа Хопуд Роуд пък е убедена, че “Розалинд може да има съществен принос за нагласите на организациите по света и за желанието им да участват в проектирането на системи за дребни услуги с ДВЦБ”.
