Икономисти предупреждават, че британското стопанство ще изпадне в дълбока рецесия и ще загуби маса работни места, ако лихвените проценти се качат до 6% – равнище, което финансовите пазари оценяват като твърде вероятно. Бюджетите на домакинствата стават все по-напрегнати заради ръста на ипотечните разходи. Множащите се корпоративни фалити пък предполагат, че фимите, особено по-малките, които попълват най-голямата част от заетостта, се борят да се справят с по-високите цени на заемите.
Обединеното кралство засега успява да преодолее кризата на издръжката на живота без да изпадне в рецесия. Перспективата за икономически растеж дори беше повишена от МВФ. Някои икономисти обаче започват да се съмняват, че “Бенк ъф Инглънд” няма друг избор освен да се примири със спад на стопанството, за да овладее инфлацията, която слиза надолу по-бавно и неохотно отколкото банковият шеф Андрю Бейли и колегите му са предполагали.
Пазарите очакват още едно лихвено увеличение от 25 базови пункта – до 4.75% – през идната седмица и върховите 5.75 и дори 6 процента през идната година. Което, ако стане факт, ще е най-високото лихвено равнище на Острова за последните 22 години и ще добави по 250 брит. паунда към средните месечни ипотечни вноски, по сметки на независимия институт Resolution Foundation. Това е пет пъти по-висока стойност от спестените разходи от спада на цените на енергията през последните месеци.
Анализатори на пазара на недвижими имоти изчисляват, че собствениците на жилища ще трябва да харчат почти една четвърт от приходите си за обслужване на ипотеките срещу 17% през 2020-а, ако лихвите достигнат 6 процента. За онези, които ще трябва да предоговарят ипотечните си договори на по-високи лихвени равнища, кризата за издръжка на живота ще е по-тежка отколкото по време на енергийния ценови шок. И, ако “Бенк ъф Инглънд” качи лихвите според пазарните очаквания, ще настъпи рецесия.
Ипотечните длъжници вече изнемогват под бремето на 12-е поредни повишения на лихвените проценти от 2021-а насам, качили базовата кредитна лихва на Острова до най-нисокото ниво от 2008-а. Това, успоредно с трусовете на финансовите пазари, е увеличило разходите както за ипотеките, така и за заемите за бизнес, което издига корпоративния сектор до критична точка. Експерти се опасяват от скок на фирмената несъстоятелност, която ще повиши безработицата и ще предизвика втора вълна от съкращаване на работни места, защото компаниите, които в момента наемат служители, ще бъдат принудени да започнат да ги освобождават. Индивидуалното потребление ще се свие и икономичският сапд ще е неизбежен. Ще настъпи и срив на цените на жилищата, защото собствениците им няма да могат да обслужват заемите си и ще бъдат принудени да продават.
Това е доста мрачен сценарий, който британците могат да избегнат. Мнозинството икономисти смятат, че лихвените проценти ще се изкачат до пониски от очаваните от пазарите максимални стойности. На практика, битуващите в момента тревоги в инвеститорските среди са предизвикани от анализа на пазара на труда, показал, че инфлационният натиск остава по-силен от официалните предвиждания. Но пък очакваните през идните седмици числа могат да изненадат с по-ниски стойности.
Въпреки това, прогнозите за икономическата перспектива поставят премиера Риши Сунак в сложно положение преди очакваните избори през идната година. И въпреки че споделя решимостта на “Бенк ъф Инглънд” да озапти препускащите цени, горчивото лекарство за рецесия може да намали подкрепата за него.
Междувременно, Либералните демократи предлагат финансова подкрепа в размер на 3 млрд. брит. паунда за изпадналите в безизходица домакинства заради високите лихви. Но всеки процент увеличение на лихвите добавя 20 млрд. паунда към разходите за обслужване на правителствения дълг. И след като през март остана само с 6.5 млрд. паунда свободен кеш, министърът на финансите Джеръми Хънт няма пространство за маневри освен да наруши фискалните правила. По сметки на “Бенк ъф Инглънд”, дори без рецесия средносрочната перспектива за растеж на Обединеното кралство е едва 1% годишно – достатъчно ниска, за да свали стандарта на живот под равнището на другите членове на Г-7.
По-високите кредитни разходи ограничават бюджетите на домакинствата и ще доведат до спад на индивидуалното потребление, но успоредно с него – и намаление на инфлацията. Тези явления обаче ще са по-слаби и щадящи отколкото при предишните низходящи цики, защото мнозинството индивиди имат ипотеки с фиксирани лихви. И, по сметки на експерти, потреблението ще се свие само с 0.5 процента. Въпреки че много домакинства ще изпитат икономически затруднения, общият икономически натиск ще стане катастрофален само ако хората започнат да губят работните си места и потреблението пресъхне в по-широки мащаби.
Поради тази причина мнозинството икономисти са убедени, че тригерът на рецесията този път ще дойде от корпоративния сектор.
Според анализи на експерти от бранша, 12% от публично търгуваните компании на Великобритания вече са технически “зомбита” и не могат да обслужват дори лихвените си плащания от приходите. Тази пропорция ще се удвои, ако лихвите се изкачат до 6 % и в тази точка една четвърт от търгуваните на борсата фирми ще се борят за оцеляване.
Публикуваните на 16 юни официални статистически данни показаха, че фирмите в несъстоятелност са с 40% повече отколкото през миналата година и са достигнали нова върхова стойност.
Централните банки правят всичко възможно, за да постигнат перфектния баланс между мерките за затягане на паричната политика с цел охлаждане на инфлацията и предотвратяването на икономически крах. Което повдига отново въпроса дали “Бенк ъф Инглънд” не трябва да вини единствено себе си, че не се е задействала достатъчно бързо срещу инфлационния натиск през миналата година. И че евентуална дълбока рецесия ще е единствено неин неуспех.
