(Не)коалицията започна да буксува

Първи искри прехвърчаха между (не)коалиционните партньори в управленската „сглобка” след няма и месец, откакто поеха кормилото на властта. И това не би трябвало да е изненада след като участващите в управлението формации нямат никакви подписани документи помежду си, нямат си доверие и я карат някак си на „честна пионерска”.

И с просто око се вижда, че партията на Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната” се опитва да заграби най-много власт и да настани свои хора на различни постове в държавната администрация. Изобщо не ги смущава фактът, че представителството им в парламента е от тридесетина депутати. Единственият официален представител на „Демократична България” в управлението – правосъдният министър Атанас Славов, пък се опитва да се бори с пороците на съдебната система (и ВСС) почти като един Дон Кихот с вятърните мелници. Странно защо дългогодишните радетели за съдебна реформа,

вместо да пишат декларация след декларация

и да настояват да чакаме някакви имагинерни промени в конституцията преди да бъде избран нов главен прокурор, просто не запретнат ръкави и не си свършат работата, която могат. А именно – да се разберат с останалите парламентални групи (което няма да е лесно) и да изберат нов състав на ВСС, след като на настоящия мандатът отдавна е изтекъл. Очевидно е, че конституционните промени ще стават бавно, ако изобщо станат, тъй като всички светила в правните науки в един глас твърдят, че този парламент и тези политически сили нямат капацитета и нужната експертиза да пипат и променят основния закон на държавата или да пишат нов обществен договор.

В тази сложна ситуация ГЕРБ се чувства най-добре.

Те прехвърлиха цялата отговорност за управлението на ПП-ДБ, като оставиха за себе си най-сладкия ресор – връзката с Брюксел и външната политика. Най-вероятно ще имат и еврокомисар. А това означава, че по-големите негативи ще ги понест тези, които са стиснали повече власт в ръцете си.

Според политолога Димитър Ганев по странен начин и ГЕРБ, и ПП-ДБ споделят едно и също мнение – че това е кабинет на “Продължаваме промяната” и че ГЕРБ носят отговорност само за външната политика. Едните (ГЕРБ), защото не искат да носят отговорност, а другите (ПП), защото не искат да признават, че са в коалиция с партията на Борисов. Така и ГЕРБ могат от време на време да влизат в комфортната роля на опозиция в парламента. При такъв консенсус за отговорността, негативите от управлението няма как да не се понасят в по-голяма степен от “Продължаваме промяната”. Или по друг начин казано – изпитанията за партията на Петков и Василев тепърва предстоят, отбелязва Ганев.

Над Бойко Борисов вече не виси „дамоклевият меч” Гешев и

той пак започна да върти игри и да поучава.

„Умението да управляваш е да правиш мнозинства… Ясно им беше предложено да направим коалиция, която гарантира мнозинство и пази демокрацията. Те, ПП, казаха, че не искат, а искат само ГЕРБ да подкрепи правителството. Назначиха си министри, какво искат – да ни лишат от правото да подкрепим нашия закон? Така работи едноличната власт. Нашите закони са по-добри и събират мнозинства. Трябва да се откажем от тях, за да изберем по-лошите, така ли?“. Такъв бе отговорът на лидера на ГЕРБ на оплакванията на Кирил Петков, че партията на Борисов с плаващи мнозинства (с ДПС и „Възраждане”)

действа зад гърба им и прокарва свои закони,

като този за КПКОНПИ.

„Няма да има дълголетие, ако ГЕРБ продължи с плаващите мнозинства, а ние да сме им смокинов лист. Няма как да продължи този парламент, ако ГЕРБ продължава с плаващите мнозинства. Това е не само предупреждение, а призив, че те вкарват огромен риск в политическата система”, оплака се пред медиите съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков. „Използването на плаващото мнозинство с ДПС и „Възраждане“ е проблем за нас“, подчерта той. И се възмути, че изслушването на правосъдния министър по темата за смяната на Гешев със Сарафов е било осуетино в правната комисия с гласовете на представителите именно на ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“.

 „От ПП искат да оставим 60 души дежурни в залата и да гласуват, каквото те кажат. Как да обясним на хората, които са гласували за ГЕРБ, това положение? Навсякъде подменят хора безусловно, върви чистка, с поставяне само на техни хора. Надали преди време ми е било приятно да правя компромиси, за да имаме мнозинство. Ние поехме ангажимент единствено за правителство. Ако правителството е свързано с парламента, да се напише коалиционно споразумение. С 63-ма депутати искат да командват 240“, беше позицията на Борисов.

Излиза, че

управлението май ще върви по две писти.

По едната ще се движи правителството, начело с Николай Денков, което ще подменя кадри и взема решения, съобразно управленската програма, доколкото има такава. По другата – законодателството ще върви според вижданията на ГЕРБ, т.е. уж по обща законодателна програма, но с превес на законопроектите на Бойко-Борисовата партия.

Много е съмнително, че подобна конструкция ще издържи и до местните избори и че ще се стигне изобщо до уговорената ротация на премиерите. Защото предстоят не само важни назначения в регулаторни и други органи с изтекъл мандат, но и ключови законодателини решения. А засега не се вижда да има обсъждания между партньорите в (не)коалицията за консенсусни решения.

По-скоро всеки прави нещо зад гърба на другия

и си разменят взаимно обвинения.

„Това, което може да задържи правителството „Денков/Габриел“ по-дълго на власт, са конкретни резултати – това, което ще постигне кабинетът като реформи, конкретни действия, решаване на проблеми“, смята политическият анализатор  Емил Соколов. „Ако това правителство работи, то в един момент ще започне да връща доверието на гражданите, защото ще покаже, че съмненията са неоснователни. Ако обаче законодателната програма, която беше договорена, започне да се запъва, ако изпълнителната власт се оплете в дребни проблеми и загуби поглед върху голямата картина, е много възможно този спад да продължи“, коментира Соколов данните от изследването на „Тренд“, които показаха електорален отлив от 5% за ПП-ДБ и доста по-малко за ГЕРБ-СДС.

Засега правителството „Денков/Габриел“ се подкрепя едва от една трета от избирателите, въпреки желанието на мнозинството българи да имаме най-сетне редовен кабинет.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще гласувате ли, ако бъде свикан референдум за еврото?

Подкаст